ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ОСМИ - 13.05.2007 ГОД.
РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК

ПИСНА МИ!

Преди няколко седмици Ви занимавах с това колко тази игра прилича на действителния живот. Сега реших да отбележа един съществен факт, по който се различава от реалността.
В тази игра има нещо тотално сбъркано - или поне в българската и версия. В реалността, ако отделяш достатъчно време на една цел, то я постигаш бързо и лесно, а тук даже и 24 часа да стоиш в играта -резултатът е един - тъпчеш на едно място.
Писна ми да отделям приблизително по 8 часа на денонощие на тази игра и нищо да не се случва, да не напредвам, а дори да вървя назад. Писна ми да ми се обяснява, че трябва да бъда търпелива. Писна ми да се моля за всяка дефицитна стока. Писна ми от това, че никой не понася критика и не си взема поука от нея. Писна ми хората да ме питат какво става, аз да не мога да им отговоря, защото и на мен никой не ми е казал.
Дами и господа, Политици /в играта/, не правете грешката да се отдалечавате от обикновения играч, стойте повече време в кръчмите и отговаряйте на въпросите им. Обяснете на хората защо първо се правят мелничари и хлебари като по най-проста логика, ако имаме повече шивачи и месари, ще вдигаме ниво по-бързо. И не обяснявайте за умиращите от глад, защото произвеждаме промишлено количество царевица и е достатъчна, за да се изхранваме.
С тази си статия искам и да заявя, че не съм говорител на БУЛ и моля хората да не ми задават въпроси относно парията, а за друго винаги съм готова да помогна и с отговори, и с друга помощ.
Тита113


Официално съобщение

Както знаете бях обявила, че ще има политическа притурка към списанието, но се случи, така че:

1. Беше ни обещано първи да публикуваме платформата на БУЛ, но я постнаха във форума, преди да ни я дадат официално.
2. Имахме уговорка за интервю с Торанага, но поради заетостта му, то не се състоя.
3. И поради т.2 нямаше смисал да се взема интервю от Теон - вечната опозиция.
4. Изпратихме анкетни листи на Вайпър и Цацата, за да ви информираме по-добре за споровете между тях, но не получихме отговор.
И заради всичко гореизброено няма да се издава политическа притурка.
Tita113

УСМИХНИ СЕ!
Из "Дневник на Ломската градска стража"
или
Как се става Болгарнинджа
Седмица 3

Ден 1. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последният глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 2. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на армейския ковач. Да, познахте - Viper666!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е, той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки, които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме закален, нинджански бумеранг по един кокошарник.
Ден 3. Дойде командирът и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигенът реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 4. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 5. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 6. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме, тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 7. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си ракия и пихме заупокой на душите им, по обичая на нинджите.
Злостър от Ломстър

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

С оглед идеите на продуцентския екип на играта да прехвърли царство България под юрисдикцията на турския султан, публикуваме малко свободен превод на истинското писмо на запорожките казаци до турския султан, в отговор на неговата покана да спрат да му се пречкат из Крим през 1676 година. Писмото е автентичен исторически документ, копие от който се съхранява и до днес в Руския музей в Москва. Въз основа на него Иля Репин рисува през 1891 г. своята знаменита картина "Запорожките казаци пишат писмо на турския султан". (Текстът, доколкото е максимално близък до оригинала, не е препоръчителен за деца и ученици под 18-годишна възраст и за хора със слаби сърца. За админите - по-добре да научат украински, руски или български, защото не горя от желание да им го превеждам и на английски. В тази държава по закон официалният и задължителен език е българският!)

Първо писмото на Султана:

Аз, султан и син на Мохамед, брат на слънцето и луната, внук и наместник на Аллах, владетел и повелител на царствата - Македонско, Вавилонско, Йерусалимско, Велик и Малък Египет, цар над царете, властелин над властелините рицар на Аллаха, воин непобеден от никого до днес, непреклоним пазител на Божия гроб, защитник на божията правда, надежда и утеха на мюсюлманите, покорител и велик закрилник на християните - повелявам ви, запорожки казаци, да ми се предадете драговолно и без никаква съпротива и да престанете да ме безпокоите със своите набези.
Султан Мехмед IV


И после отговорът на казаците:

От запорожките казаци до турския султан
Ти, султане, турски дяволе, и на проклетия дявол си брат и приятел, на самия луцифер си секретар. Какъв, по дяволите, цар си ти, като не можеш с гол гъз на таралеж да седнеш? Дяволът сере, а армията ти го яде. Никога ти, кучи сине, християнските синове няма да командваш, армията ти не ни плаши, земята ни и водата ни с теб ще воюват, майка ти от ебане ще разпорим. Вавилонска куха лейка си ти, македонска карачка си, Йерусалимски ибрикчия, Александрийски козоебач, свинар на Велики и Малки Египет, Арменска усойница, Татарска торба, каменецка гадина, блажнеж от тоя и от оня свят, на самия пъкъл си син и на хуя ни кривия клин. Свинска мутра си ти, конска си фъшкия, разгонена кучка, неотцепена тиква на майка ти в задника тикната. На теб запорожци и плюнката си няма да хвърлят. Ти даже свинете на християните не можеш да пасеш. Завършваме сега, не знаем календар, месецът е на небето, годината е на княза, а денят и за вас, и за нас ще завърши сега - целуни ни гъза!

Атаман Иван Сирко за цялото запорожко казачество Laughing
Закс

[ред. бел. Знам, че това е исторически документ, но при споменаването на Властелин на Властелините не устоях да му лепна една картинка. Извинявам се на всички, който смятат че това е несериозно]

Съдебни хроники


Напоследък графството беше изпаднало в сериозна институционална криза. Правосъдната система влезе в критичен застой поради сериозната некомпетентност на ексглавния прокурор. Същият, очевидно претоварен от непосилното бреме, наскоро се спомина, с което списъкът с нерешени и неприключени дела застрашително доближи броя на спекулативните сделки по пазарите из отечеството на Цацата. Хаосът и беззаконието заплашваха да вземат застрашителни размери. Слава богу, намери се един сериозен играч, който пое на плещите си отговорността в трудния за страната момент и зае ветровития прокурорски пост. За наша ломска гордост - това е нашият кмет. Много хора се чудят как се справя с толкова задачи този човек? За мен единственото обяснение е разказаното от един видинчанин в хана: идвайки на гости в нашия град, човека не повярвал на очите си. Насреща му през Ломското езеро крачел Випера - ходел по водата и носел риби в ръце...

Ефектът е налице - в съдебната зала на графството "висящите" дела взеха да губят състезанието с тези, срещу които изгрява - виновен! Решителна стъпка в посока към възстановяване на законността е и кметското решение за обявяване на CACAFUEGO за персона нон грата в Лом поради несъобразяване с неписаните, но общоприети пазарни правила в нашия град. Очакваме да видим дали ще последват и прокурорски мерки.

Нека всички пожелаем успех на новия прокурор. GO, VIPER, GO!!!
http://intlforum.renaissancekingdoms.com/profile.php?mode=viewprofile&u=1573
Благотворната насока в развитието на правосъдната система се отразява и в създаването в нашия град на първата адвокатска кантора Zachs & Co. Състезателното начало в съдебния процес би трябвало да гарантира справедливост на гражданите.

Закс

В НАЧАЛОТО БЕ…

Втора част

Мислите ти са прекъснати от приближаващ се шум и викове – “Стой,върни се,ела тук, м… ти да е… “ . Пред теб - с квичене профучава мършаво прасе, следвано от тичащия подир него стопанин.Учудено проследяваш странната двойка с поглед, тръскаш глава да изчистиш съзнанието си от сценката, разиграла се пред теб, правиш няколко крачки напред и се озоваваш пред голяма табела с надпис: “Кметство на град Лом”. Урааа! Значи все пак си в родната страна! Учудващо е, че няма никой, който да пази тази според теб важна сграда? Решаваш се и отваряш голямата врата. Погледът ти е грабнат от закачен на стената лист хартия. На него с големи букви е написано: ” Кметско обръщение – Вайпър”. Името на кмета е малко стряскащо, но не можеш да съдиш за човека по името.Подскачаш при шума на отваряща се врата, обръщаш се по посока на шума и пред теб застава добре облечен млад мъж, който те поздравява с усмивка. Пред него ти изглеждаш като зле облечен скитник. Топлото изражение на лицето му те кара да се отпуснеш и да му се довериш.От разговора с него разбираш, че това всъщност е кметът, който те приветства дружелюбно с: “Добре дошъл в града” и “Ще бъдеш от полза тук”, обяснява ти къде всъщност си попаднал и насочва вниманието ти към кметското обръщение на стената. От прочита му разбираш, че се намираш в царство с твърди закони, строго определени цени на стоките и лоши последствия за нарушителите.Ти си в самото начало на своето развитие тук.
С ясна представа за целта си се разделяш с вежливия кмет и се запътваш към хана, управляван от кметството, който се намира точно до него. Влизаш вътре с уверена крачка и попадаш във весела компания, сред която забелязваш и познато лице – стопанина на прасето, което за малко не те отвя.Той бърза да се представи - Pafko.От разговора с кмета си разбрал, че ханът е мястото където, ако имаш проблеми или въпроси, могат да ти помогнат.Оказва се самата истина – всички ти предлагат помощ, ако имаш нужда.Запознаваш се и с останалите в хана - Diloid, Zachs, Zloster, Ohoboho, Dzver(който се оказва и собственик на хана) и една чаровна и усмихната дама на име Tita.Оказва се, че това малко градче си има и вестник
ЕЗЕРНИ НОВИНИ , и ти се намираш във веселата компания на екипа му. По време на разговора с тях ненадейно си поканен да се включиш в екипа. Намерил си приятели, които си помагат в нужда.А ти наистина ще имаш нужда!
В продължение на една седмица работиш всеки ден от ранно утро до късна вечер и се храниш възможно най-малко, за да спестиш. Трябват ти 90 жълтици, но не се оказва лесно да ги събереш.В края на първата седмица отиваш при първия секретар на великия боляр и със спестените 90 жълтици и подкрепата на твоите приятели, той ти дава нива, която да обработваш и да изкарваш продукция.
Така ти помагаш и на другите, а ти самият вече по- лесно събираш пари, за да си вземеш и втора нива. Но до тогава има време, а всички след теб трябва първо да научат правилата и тогава да действат.
ДЕЙСТВАЙТЕ!!!
Liusi_82

историйки тип фолклор

Станах ей-оня ден, така по ранина. Вънка още беше мръкнало, та у мрачината, кат не мога да гледам де стъпвам, па и бех махмурлясал и си набодох ногата на сърпа. И почнах да му споделям, значи, какво аз мисля за целия му род... 3 часа по-късно, значи, като се успокоих, викам, кво да го направиш бе, съдба. Добре баре, че не си бях легнал с чорапите, че ногата ще се оправи, ама чорапа кой ще го кърпи? Аз си имам два чорапа, ма си ги сменям всеки ден, един ден единия чорап на левия крак, на другия ден на десния. И се завлачих, разбираш ли, на барата, де е на края на селото, викам, да зафана някой шаран, па да си го пекна на тенекия, да пооправим деня. Замъкнах се значи на барата, онуй ми ти слънце грее в очите, значи толкоз време, как можа баре 1 ден да не си почине, слънчасала му работа.Намерих си аз един орех с по-дебела сенка, па измъкнах пръта, сложих му конеца с куката, свих малко царевична шума в една артийка, па се отпуснах блаженно. Ма ми доскуча по едно време, викам си значи, чувал съм тука у наше село, от убавците, че селските моми ги перат. Сега аз не знам какво точно е туй, ма тъй както ми го обясниха, потапяш едни дрехи у вода, викат хубаво било. Па викам, язе много дрехи нямам, ма баре чорапите да препера. Събух единия, топнах го у езерото и таман се чудех - убау де, ма сега какво, то стана едно чудо. Водата както беше бистра, докъдето поглед стига почерня, сякаш ада се отвори.Извадих аз чорапа, и викам, давай да събираме партакешите и да се махаме, докато не е усетил кмета, че къвто е лют.... Таман извадих чорапа и го навих у препаската, и изведнъж взе да бляска нещо по чернилката. Влезнах аз, гледам - сите рибоци у барата, плуват на водата по корем. Ба, мечка страх - мен 2 пъти повече, ма викам, ще събирам. Посъбрах аз, къде-къде 300 парчета, и тъкмо да излизам, и единия шаран ми проговори като на човек.Здрасти, вика, аз съм златния шаран, ко ме пуснеш ще ти изпълня едно желание. Бе, викам тая бира още ме държи, трябва да питам аз кмета кво и слага. Ма оня пак ми говори - Пускай ме баце, едно желание имаш. Ба викам, убау, ма аз от скоро на риба вяра нямам, не ме интересува цаца ли е, шаран ли е, давай желанието, па те пускам. Става вика, кво ще искаш. Почесах се аз, почесах се, па викам, айде дай построй 1 път до Англия, викат там и от пиле мляко имат, да дойде малко и насам. Абе, не става вика, сега знайш тоя път що зор е, па павета, па табели, па и разрешителни за строеж трябва да вадя у 300 държави, да не говорим, как се строи път над Ламанша, дай нещо друго. Пак се почесах аз, па викам, знайш ко, аре барем изчисти езерото, поне глобата да си спестим, че оная нашта пепелянка, кмета, ще ме одере одма 30 пари за почистване. Почеса се шарана, почеса се, погледна езерото па вика - я кажи сега за пътя, с 2 или 4 ленти го искаш?
Злостър от Ломстър

НАСТРОЕНИЯ ОТ ХАНА

Поради дългия път и натрупаната умора, тази седмица Дзвер е в почивка, рубриката се списва от Злостър.

Тая седмица беше знаменателна. Завърна се кмеът, завърна се и ханджията. За щастие, никой не успя да забележи малките поразии, направени от добросъвестните пияници по безстопанствения хан. И всичко се размина успешно. Вярно е, че голямото празненство с много безплатна бира, което се надявахме те да организират по случай завръщането си, така и не се състоя. Но ние не се сърдим!
Тече усилен труд и даже вечните лентяи от езерото, успяват да измъкнат отнякъде някоя пара и да си осигурят вечерната халба. Заедно с кмета, в хана се появи и едно ново животно - видински банички. Няма ги вече добре познатите ни пуканки, та няколко дни се наложи да счупим някой и друг зъб, опитвайки се да сдъвчем подметките, които някога са били вкусни, мазни банички. Така е, пътят не прощава на някои храни, които Jah и пекарят са предвидили да се ядат топли. Но с дружни усилия се справихме със задачата - какво е някой и друг зъб - в борбата със залъка. Сега може да се намерят топли и вкусни царевични питки
, които неуморни елфи пекат денонощно, за да има винаги за гладния, както и любимата ни на всички студена бира, за да прокараме залъка. Надяваме се с програмата на кмета - за повишаване на свиневъдството, да се появи и благо, червено вино, за да е по-сладка пържолата.
И нещо много приятно! За мъжката половина от населението!!! В хановете все по-често се появяват и задържат дами, чиито прекрасни, стегнати от редовния труд и здравословна храна тела, радват мъжкото око. Несъмнено дрехите им - или почти пълната липса на такива - са извор на нескончаема наслада за труженика. И все по-често се питам - трябват ли ни всъщност шивачи...
Злостър от Ломстър

Незнайно защо покрай бармана ни дезертира и метеоролога, така че запълваме рубриката с два вица:

Прогноза за времето по телевизията. Леко облечената синоптичка:
- За София - 16 градуса, за Благоевград - 17 градуса... Скучно ли е, уважаеми зрители? Я да ви покажа нещо друго тогава...


Питат синоптик:
- Прогнозите ви винаги ли познават какво ще е времето?
- Времето - винаги! Само понякога се разминават в датата.



Всяка държава си има история. Дойде времето, когато нашето царство ще се впише в хрониките. Драги съграждани, нека направим България известна и на другите държави в Ренесансовите кралства.
Молим всеки, който има какво да запише, да влезе във форум България - тема Архив.
Напишете нашата ИСТОРИЯ!!!

Моля всички, който са се регистрирали във форума, но не са получили акредитация и не могат да се логнат, да ми пишат на лични в играта - Tita113.
Ще направя всичко възможно да получите по-бърз достъп до форума.



ЗА


След една седмица - нека да бъдат 8 дни - има ли желаещи да сменим 10 риби (от мен) за 20 плода или зеленчука! Приемам и комбинации. Ако желаещият е съгласен да дойде до Лом( във вторник, 22.05) може да се договорим за бонус - 11 риби, а ако иска аз да отида при него - 10. Обаче да е от Кутловица или Видин. Пишете ми ЛС в играта, че личните във форума не ги чета, ника ми е същият. Със здраве.Zloster



Корекции:
Охобохо
Люси