.
ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ДЕСЕТИ - 27.05.2007 ГОД.



На моите колеги!
Честит юбелеен брой!
Нека продължим да вършим работата си все така добре и да радваме хората във форума все повече!

Букет от рими!
Дар за вас от мен.
Бъдете неотразими!
Честит ви юбелеен брой!

Желая ви горещо,
любов, любов без край!
Мигове блестящи
в един несвършващ рай!

РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК
Всеки човек поне веднъж в живота си е получавал критика. За някои тя означава, че можеш да постигнеш повече от това, което вече си постигнал, но за други - означава, че не са свършили добре поставената им задача. Това ги кара да се чувстват безполезни, сякаш са неспособни да си свършат работата.
Когато бях малка, майка ми ми четеше една приказка - „Мечката и лошата дума”. И до днес си спомням как завършва тя: „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”. Някои хора приемат критиката като обида, като лоша дума. Затварят се в себе си и помнят само колко ги е наранила тази забележка. Не гледат на нея като на градивна критика, а я възприемат като обида, която цели да ги нарани и да омаловажи постигнатото от тях. По-добре би било да разберат, че трябва да се възползват от критиката като от нещо, което ги кара да се усъвършенстват, за да стават по-добри. Има хора, които се стремят да я превърнат в нещо полезно. Така се изграждат като по-силни и стабилни личности, способни да преодолеят изпречилите им се трудности. Да възприемаш всяка забележка или всяка критика като обвинителни думи е тежко и нараняващо. Често жертва на този начин на възприемане на критиката стават чувствителните и недостатъчно сигурните в себе си хора. При тях целта да се върви напред, се постига по-лесно с поощрение и похвала. Добрата дума им дава крила и ги кара да се стремят да оправдаят доверието на другите. Кара ги да се отворят към хората, с които работят, смело да споделят идеите си и така да бъдат полезни за себе си и за колектива.За тези хора мъдрият български народ е казал: ”Блага дума железни врати отваря.”

Спомням си и още една поговорка, свързана с тежестта на думите: ”Казана дума - хвърлен камък.” Тя ни напомня, че е добре, преди да отправим критика или обвинение към някого, е необходимо да познаваме човека и постъпките му. Критиката ни трябва да е справедлива и с най-точно подбраните думи. Да не е злобна и да не цели да нарани другия. Обвинителните думи, които изричаме, трябва да са добре премерени, за да изиграят ролята на стимул за развитие, а не на обида и огорчение.

Така че внимавйте повече в изразните средства, не се обиждайте и не давайте изблик на емоцията си, когато сте ядосани.
_________________
Тита113

В ЧАС ПО ИСТОРИЯ

В чест на 24 Май!



Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е
официален български национален празник, честван на 24 май. На този ден българите отбелязват празника на българската култура и честват създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването на 1000 години от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!". След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това е тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред Българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих "Върви, народе, възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България. В Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. Град Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най - важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ, но и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично - всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и осъществява първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването, в относително кратък период, на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин –Кирил, но надделява мнението, че автор на съвременната ни азбука е един от най - ерудираните ученици на братята Кирил и Методий - Климент Охридски, който нарекъл редактираната от него глаголица на името на своя учител - кирилица.
_________________
Тита

Из "Дневник на Ломската градска стража"
или
Как се става Болгарнинджа

Седмица 5



Ден 1. Тежък ден. Сутринта капитанът и старшината донесоха един чувал с бутилки. Не били един и същ Вайпър, значи. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с затъмнени фенери. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основният принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 2. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие, разбира се, използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 3. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на свиня с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме пържолки. Пихме заупокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 4. Дойде некой си Пафко. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни свинките, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 5. Дойде пак Пафко. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към свинарника. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим?! Свинарникът беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии*, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това Пафко подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре че сме натренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки със затъмнените фенери.

Ден 6. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме на пазара като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 34-тия ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрият старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

* Нутрии - вид видра (бел.авт.)

Злостър от Ломстър

НАСТРОЕНИЯ ОТ ХАНА

Здравейте. Понеже Дзвер беше повишен в длъжност "Търговски министър" и напусна длъжността барман в нашия мил, уютен хан, аз бях натоварен с нелеката задача да нося тежки бурета за вечно жадното население на любимия ни град. По стечение на обстоятелствата първият работен ден ме завари в странство. Бях отишъл в Кутловица да сменя малко риба за плодове по бартер, сключен и уточнен седмица по-рано. Пристигнах на местоназначение, обиколих града - много туристи забелязах, особено по хановете, почти не можеше да се намери местен жител, повечето бяха придошли от Лом и Враца. Веднага се намерихме с мнозина съграждани в една от местните кръчми - професионалните алкохолици отдалеч се надушват Smile, прекарахме си весело цял ден, безделничейки по всички местни кръчми, задявайки туристките - особено активен в това отношение бе новият ни прокурор, който се беше пременил в нови дрехи и всички дами веднага проявяваха интерес към неговата (не)скромна личност.
С огорчение разбрах, късно вечерта, когато нямах вече възможност да реагирам, че човекът, с когото бях сключил бартера, е в невъзможност да го осъществи. Бил зает с някакви негови си лични дела, свързани по някакъв начин с повишаването му в ниво. Аз не искам никого да съдя, всеки сам си преценява колко струва думата му. Оценката, както и горчивия урок, останах за мен.
За мое най-голямо щастие, в този тежък момент бях подкрепен от един наш съгражданин, известен с това, че силата винаги е с него, и той сподели малко от собствените си запаси плодове за няколко едри, породисти ломски шарана. Ваше Благородие, Проди Сър на Лом, искам много да Ви благодаря, и знайте, че винаги може да разчитате на моята помощ. Беше ми много приятно да видя, че ломчани са ломчани дори и в странство, и се държат един за друг.
Голямата ми благодарност, обаче, е за Арах. Седяхме в хана му, няколко ломски граждани, една прекрасна туристка от Враца и един кореняк кутловчанин, и общо взето, всички слушаха една моя много дълга тирада, какво аз мисля за Кутловица и нейните жители, когато Арах влезе, бавно седна на полагащото му се като собственик място и поздрави всички. Споделих му моя проблем и за голяма радост, той веднага се съгласи да смени оставащите ми риби за плодове. Осъществихме трансфера, според както беше уговорено, и пихме по бира-две. Искам искрено да му благодаря за това, че се отзова и ми помогна в момент на нужда, и оправда двата ми дни път. Благодарение на неговите действия, мнението ми за Кутловица отново е добро, а по-специалното ми отношение се ограничи само до човека, който не уважи собствената си дума. Арах, приятелю, знай, че за теб винаги ще има запазена маса в кметския хан, още повече, че от почти всички наши съграждани, били в Кутловица, чувам само добри думи за теб.
И в заключение искам да благодаря на всички, които откликнаха на призива на Diloid да помогнат да си оправдая пътуването, и специално на Eriq и Rado. Надявам се, Кутловица да се радва, че ви има, и оценява Вашето присъствие там. Бъдете здрави.
На моите съграждани искам да се извиня, че първата седмица ме завари в манастира, но имах неотложни дела, които ме държаха далеч от работното място. (В не толкова РК стил - 4 почивни дни, не съм виждал компютър, и беше страхотно). Надявам се да успея да се реванширам за това в бъдеще. Бъдете здрави и наздраве. Чакам ви.

Злостър от Ломстър

ПРОСВЕТА И КУЛТУРА


Р. Киплинг

Ако ...

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат тебе страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакаш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш,
но ни мъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател,
еднакво с Триумфа - стар циник;

Ако злодеи, клетвата ти свята
превърнат в клопка и го понесеш;
Или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани -
изхабени да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в дворците - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
Ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
със шейсет секунди спринт поне веднъж
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно - сине мой - ще бъдеш Мъж!

[бел. ред.] Посвещава се на човека, който въведе традицията в нашто списание да се публикува лирика.
Тита

УСМИХНИ СЕ!

През средновековието играели Counter-strike... с рицари...

Учителката по история:
- Кога е създадена българската държава?
- Не знам, госпожо, тогава отсъствах...

Из изпитна работа по история на България:
"Княз Борис заседнал на престола в продължение на 40 години."

Ученически:
"В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор."

- Какво ще стане, ако смесим змия и свекърва?
- Досаден дракон!

- Защо фодболистите гонят топката?
- Защото е от женски род...

- Иване, заекът бозайник ли е?
- Не, госпожо.
- А защо?
- Защото се храни със зеле, а не с боза...

- Какво ще стане, ако кръстосаме слон и кенгуру?
- Големи дупки в Австралия.




Всяка държава си има история. Дойде времето, когато нашето царство ще се впише в хрониките. Драги съграждани, нека направим България известна и на другите държави в Ренесансовите кралства.
Молим всеки, който има какво да запише, да влезе във форум България - тема Архив.
Напишете нашата ИСТОРИЯ!!!

Корекции: Охобохо и Люси
[бел.ред.] Колеги, моля Ви малко по сериозно, след като Дзверо ни напусна и сме в намален състав Ви моля поне вие да пишете малко повече, че аз и Злостър изнемогваме.