ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ОСЕМНАДЕСЕТТИ - 17.11.2007 ГОД.


РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК

И списанието ми беше предадено. За добро или за лошо, в момента аз отговарям за списването му. Благодаря на Тита за гласуваното доверие и силно се надявам да успея да запазя духа на списанието жив. Промени вероятно ще има, защото не сме идентични, но се надявам да съумея да запазя това, което тя постигна с толкова труд, а именно - да будим усмивки на лицата на читателите ни. Засега ще се въздържа от по-съдържателен очерк.
И имам една молба - това ми е 1ви брой като редактор - бъдете милостиви!
Поздрави на всички и приятно четене!

/бел. адм. - Редакционния очерк е написан от Злостър/

Живот без глаголи

Градина, пролет, май, цветя
Спомен, шепот сладък
И сред цветята той и тя...
Любов и тъй-нататък.
Поле, природа, красота...
Река, гора оттатък
Пробуда, сбъдната мечта
Възторг и тъй-нататък.
Годеж, венчило, поп и брак
Момент безумно кратък..
После проза, скука, мрак
Деца и тъй-нататък...
Възбуда, трепет, радост, грях
рога и тъй-нататък
Полуда, нежност, сълзи, плач
Плесник и писък кратък...
Багаж, билет, дете, носач
Развод и тъй-нататък
Началник, шеф, пари, кола
Вертеп и той сред мрака...
Кафе, билярд, квартира, ключ
Жени и тъй-нататък
Бастун, юрган, легло, приют
Глава, перчем окапал
Цукало, карти стон, албум
Легло и тъй-нататък
Камбана, плач, жени, деца
и шум и яма сред тревата
Лопата, кирка, поп и кръст
Ковчег и без нататък...

Люси

МЪГЛИВО-СЪННА УТРИН

Мъгливо-сънна утрин край северните брегове на Британските острови. На каменистия бряг самотен часовой подритва догарящите цепеници на постовия огън. Цялото му съзнание бленува за горещата чаша грог в затоплената кухня на замъка.

От гъстата мъгла изплува мрачен силует. Към шотландския бряг се насочва викингски кораб - обтегнати платна, звънтящ такелаж, чудовищен дракон на носа, мъже канари с рогати шлемове и огромни брадви на палубата.



Часовият вдига бойния рог и свири "сбор" . На брега се строява шотландската кавалерия и се приготвя за бой. Огън в сърцата и сурова стръв в очите на железните ескадрони.



От гъстата мъгла изплува нов мрачен силует. Към шотландския бряг се насочва втори викингски кораб - обтегнати платна, звънтящ такелаж, чудовищен дракон на носа, мъже канари с рогати шлемове и огромни брадви на палубата.

Часовият вдига бойния рог и отново свири "сбор". На брега се строява шотландската пехота и се приготвя за бой. Огън в сърцата и сурова стръв в очите на железните ветерани от хилядите битки.



От гъстата мъгла изплува нов мрачен силует. Към шотландския бряг приближава странен викингски кораб - опърпани платна, провиснал такелаж, разпрани дъски по обшивката, изпосталели и дрипави мъже на борда с огромни сенки от изтощение под очите.



Главатарят на викингите се провиква мощно от палубата на флагманския кораб:

- Първият кораб начело с мен ще помете шотландската кавалерия.
Вторият кораб ще избие пехотинците.
Мощен рев и грохот от удари на брадви по щитовете огласят притихналия бряг.

От третия кораб се понася нещастен вопъл:
-Аааааа, нееее! Пак ли ние ще изнасилвамеееее!



Закс

Учителката на първи клас мис Нилъм (28 години) имала проблеми с един от учениците си.Тя попитала:

- Какво има, момчето ми?

- Твърде съм умен за първи клас. Сестра ми е в трети, а пък аз съм по-умен от нея! Мисля, че аз също трябва да уча в трети. - отговорил ученикът.

За мис Нилъм това било прекалено и за това тя повела момчето при директора. Докато то чакало в приемната, тя обяснила на директора ситуацията. Решение било намерено - директорът щял да направи тест на момчето и ако то не може да отговори на някой от въпросите, ще трябва да се върне в първи клас и да се държи добре. Мис Нилъм се съгласила.

Момчето било въведено в кабинета на директора, обяснили му условията и то се съгласило да мине теста.

Директорът: "Колко е 3 x 3?"

Момчето: "9".

Директорът: "Колко е 6 x 6?"

Момчето: "36".

И така ставало с всеки въпрос, на който, според директора, един третокласник трябва да знае отговора. Тогава директорът се обърнал към мис Нилъм и казал:

- Мисля, че момчето може да премине в трети клас.

Мис Нилъм обаче казала, че има още въпроси. Момчето и директорът кимнали в знак на съгласие и тя започнала:

- Какво има кравата 4 броя, а аз само 2?

- Крака - след кратка пауза отговорило момчето.

- Какво има в твоя панталон, което няма в моя?

- Джобове - бил отговорът.

- Започва с К и завършва на С, космато, продълговато, вкусно, с белезникава течност вътре?

- Кокос.

- Твърдо и розово, когато влиза и меко и лепкаво, когато излиза?

Директорът леко пребледнял, стегнал се, очите му се облещили и едва се сдържал да не изпревари отговора...

- Дъвка.


- Какво мъжът прави изправен, жената седнала, а кучето на три лапи?

Сега вече очите на директора здраво се оцъклили, но преди да каже нещо, ученикът го изпреварил.

- Подава ръка

- Сега ще задавам въпроси от типа: "Кой съм аз?", става ли?

- Аха.

- Ти пъхаш в мен своя кол. Връзваш ме, за да ме вдигнеш. Мокря се преди теб?

- Палатка.

- В мен влиза пръст. Търкаш ме и въртиш, когато ти е скучно. Най-добрият мъж ме получава пръв?

Директорът е много обезпокоен, напрегнат и е принуден да глътне голяма порция коняк.

- Венчален пръстен.

- Мога да бъда с различни размери. Когато не ми е добре, капя. Когато ме издухваш ми е добре.

- Нос.

- Имам твърдо тяло. Моят връх пронизва. В движение треперя.

- Стрела.

- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и означава много жега и вълнения?

- Firetruck (Пожарна кола).

- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и ако това нещо го няма, си принуден да работиш с ръце?

- Fork (Вилица).

- Имат го всички мъже, на някои им е по-дълго, отколкото на другите. Мъжът го дава на жена си след сватбата?

- Фамилия.

- Кой мъжки орган няма кости, има само мускули и вени. Той пулсира и отговаря за правенето на любов?

- Сърце.

Директорът с облекчение въздъхнал и казал на учителката:

- Изпратете го в Кеймбридж! На последните 10 въпроса аз самият отговорих неправилно!!"

Люси

Дневникът на Ломската стража продължава
Седмица - Х


Ден 1. Проблемът с пиенето се разреши по най-неочакван начин. Тази сутрин - като станахме - Домоедов с хитра усмивчица ни предложи да опитаме някаква напитка негово производство. Хитрецът събирал кайсии в местната градина и ги оставял да ферментират на слънце. Добавил е някаква тайна съставка, която не желае да сподели... И ние не сме сигурни, че искаме да знаем.

Ден 2. Лоша утрин! Домоедовката е силна и пивка, но не там е проблемът. Рано сутринта в спалните нахлу една много ядосана жена, с расо и само повтаряше нещо за Джа и пиенето... Очевидно тук не се гледа добре на алкохола. След близо 3- часовата й проповед не издържахме и малко насила и вляхме едно канче Домоедовка в гърлото... И попесите били душички като пийнат. Весело си изкарахме, но на заранта запасите бяха почти изчерпани.

Ден 3. Храна... Не сме яли вчера цял ден. Сутринта попесата промърмори нещо за царевични питки в храма, но нинджа с хляб не се става. Смотлев спомена неща за местен месар, който имал и зеленчукова градина... Някакъв бивш министър. Още недоизрекъл и вече бяхме съставили бойния план. Некрофилов, със женските дрехи, почука на вратата му, правейки се на девойка от Ломска благотворителна фондация и докато го занимаваше, ние се шмугнахме през задния прозорец и си отмъкнахме 30 готови пържоли, както и доста зеленчуци. Чувствахме се горди, докато не установихме, че Некрофилов е успял да вземе под формата на дарение още 50 пържоли и всички налични запаси на месаря от Кутловишка кайсиева.

Ден 4. Кайсиевата на министъра беше добра. Изпекохме и пържолите, поканихме попесата. Тя дойде със някакво специално червено манастирско вино... На сутринта всички се оказахме сгодени за различни Кутловски девойки... Попесата се оказа много умела сватовница. Странно нещо е това, дойдохме да опазваме мира, а нас нямаше кой да опази. Нужно е бързо да се оттеглим, и без това срока на мисията изтече.

Ден 5. Маршируваме обратно към Лом. Задавали се избори, мироопазващия корпус бил нужен обратно. Чудим се, дали да дарим останалото от министерските дарения на фондацията, или да си ги оползотворим.

Ден 6. Пристигнахме в Лом. Изядохме всички пържоли по време на дебата, та въпроса се реши от само себе си. Нещо не е както трябва. Старшината ни гледа странно и с една такава страшна усмивка. В Лом е пристигнал някакъв Фараон и кмета е разпоредил да му се строи пирамида, за да го затваряме вътре. С дружни усилия, изнесохме половината каменна мина, оглаждайки блоковете с длани в движение и до вечерта пирамидата беше готова. Оказа се, че сме забравили да планираме вход. Домоедов загуби баса, но неговата глава така или иначе щеше да го боли още 3 дни, защото най-егоистично бил укрил малко домоедовка и не е изтрезнявал последната седмица.

Ден 7. Днес е ден за спортна дейност. В Лом е пристигнал видния шогун Торанага Сан. Щял да ни обучава на бойното изкуство на самураите. Чудим се пред кого е прегрешил толкова зловещо, за да му причинят това.
Беше забавно. Цял ден Ломчани гледаха как суров бял мъж със странна пижама лети над града. Вечерта го положихме в едно буре с домоедовка, за да лекува вътрешни и външни рани. Заспахме доволни.

ПРОСТЕТЕ, ПОЕТЕ!



Жив е той, жив е! Там на Бюрото,
потънал в листи, седи и мълчи
даскал с празен джоб на сакото,
даскал без никакви пари.

На една страна захвърлил писалка,
на друга молив на две строшен;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат къде е роден!

Седи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
чистачка пее нейде проклета,
за заплата голяма реве ли, реве!

Стачка е сега... Мълчете, учители,
без вопъл и стон! Мълчи и ти, слънце,
в таз бедна земя! Ще да емигрира
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който стачкува за двойна заплата,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и в парламента песни за него пеят...

Денем си пие кафета с даскалица
и директор му кротко раната ближе;
над него Станишев, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак въобще не грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
псувни обсипят министър обречен;
кола зашуми, ауспух повее, -
Даскал пее учителска песен!

И политици в скъпи БеЕмВе-та,
чудни, прекрасни, дано пометнат, -
тихо нагазят жълти павета
за даскала дума не вметнат.

Един му с монети шапката пълни,
друг го пръсне с вода студена,
трети го в очите бърже излъжи-
и той ги гледа, - мълчи им, кретена!

"Кажи ми, директоре, колко заплата?
Ето я нашта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз директоре, тук ще загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят висока заплата...

Но съмна вече! И на дивана
юнакът лежи, беден отново, -
колега му ближе лютата рана,
и стачния ден започва наново!

Митко

Относно изборните емоции и бутането с лакти с цел изкачване на стълбата!
Приказка за стълбата


Стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало. Гледката, която се открива от там е по-широка, по-интересна. Но дали може да се види? Изкачвайки стълбата зрението и слухът отслабват. Ставаме късогледи. Приравняваме това, което е около нас, с това, което е навсякъде. Трябва ли да ни съдят? Не. Да дойдат при нас и да видят ”колко красива е Земята и колко са щастливи хората”.
Личното щастие е най-важно. Отдавна умряха ентусиастите, които жертваха себе си за доброто на другите. Днес на такива геройства са склонни само тези, които са долу - при ”сивите тълпи на мизерията”. И знаете ли защо? Защото не са видяли какво е горе.
Едноличното щастие е най-важно. Тръгни нагоре. Плати цената. Продай всичко, което имаш. Човешка същност?! Не стига. Ще останеш в средата. Продай другите! Внимавай! Може да те изпреварят.Това са само една малка част от изкушенията. Всеки иска да върви нагоре . Когато стигнеш там, ще живееш с мисълта, че си щастлив. А дали е така? Не се притеснявай. Този въпрос ще те вълнува само в редките моменти, когато съвестта ти се събужда от дълбокия си сън. Две приспивателни и отново си щастлив. ”Колко красива е Земята и колко са щастливи хората.”
Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки. Красотата е коварна. Миг невнимание и си отново долу. Какво пък. Зрението и слъхът се нормализират. Отново си при ”сивите тълпи на мизерията” или в играта с парите в сегашното егоизтично и материализирано време. Имаш нов стимул да вървиш нагоре. Видял си какво е там, виждаш какво е долу. Не е справедливо. Но кой се интересува от справедливост? Ти?! Тръгни отново и ще видим. Първо, второ, трето стъпало. Да, едноличното щастие е най-важно. Ти си най-важен. Егоизмът "друса всеки", а парите и властта са като наркотик. Все пак, нека да му е зле на този, дето е най-отгоре. Останалите са част от пейзажа. Допълват картината до така търсеното горе.
Не чети Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.
Какво толкова? Щом ти можеш да продадеш себе си, защо и другите не го направят? Страхуват ли се? Толкова ли са скъпи за себе си? Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. "Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш..." Надявам се по-малко хора да се са готови дори да убият за каузата наречена "Eгоизъм"...Ако не ти остане нищо друго, поне се стреми да промениш света, помни: ти се една малка част, но имаш глас и мнение как ще живееш живота си...

Тита

НОВИНИ

В Лом се появи изненадващо пирамида. Според слуховете е била построена от местната стража, в чест на някакъв прясно появил се Фараон. Оказа се, обаче, че това не е съвсем вярно. Пирамидата била финансова, а Фараоня - небезизвестен ловешки печалбар, дошъл в Лом, след като в Ловеч бизнесът му изгорял.

Няколко дни по-късно в града се появи и висока бяла пагода. Причината за това е посещението на мистериозен мъж, в бяла пижама, който обикалял из страната. Името му остана неизвестно, но доколкото разбрахме, обикалял градовете, за да учи фермерите да използват Тор.

В града се появи и бившия ТМ - Чигот. Според собствените му думи той е в града, за да лови рибка. Само че слуховете твърдят, че рибката отдавна е уловена, чувства се добре и си има име. Желаем му приятна консумация на улова!

Започнаха избори. Кебапчета няма. Ломска му работа. Екипът на вестника изказва разочарованието си от всички кандидат-кметове!

Днес в града се проведе моминско парти. Главреда ни посети мястото на събитието, но се върна много пиян, целият покрит с глазура и без дрехи. Съответно не можеше да каже кой се жени, за кого - както и кои са били присъстващите. Веднага след като изтрезнее ще се опитаме да Ви уведомим.

Списание "Езерни новини" набира журналисти. Моля, всички желаещи да изпратят статия чрез ЛС на Главния редактор, т.е. Zloster. Всички статии ще бъдат публикувани без редакция. Най-добрите ще бъдат поканени да се присъединят към колектива.
Единствено условие - никакви политически материали!
Благодаря Ви и успех!

С радост Ви съобщавам, че скоро в сайта на нашия добър приятел Найт:

ще можете да намерите всички броеве на "Езерни новини".

Посетете сайта, за да се насладите на професионалната изработка и да откриете всякаква помощ за развитието Ви в кралствата!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И за финал!
Благодаря Ви, че бяхте с нас и през този брой. Мога да обещая, че вестникът ще продължи да излиза, но не мога да гарантирам редовност или каквато и да било периодичност. Но, хвърляйте по едно око, защото ние имаме навика да се появяваме.
Засега - до нови срещи!


Коректор на броя - Митко