ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ СЕДМИ - 06.05.2007 ГОД.
РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК
Всичко тече, ама май нищо не се променя... или пък не...

Ето изтече още една седмица в град Лом, графство България, а ние продължаваме да превиваме гръб над нивите и да се борим за оцеляването си.
Малко далече остана от нас шумът около изборите във Враца, където вече имат нов кмет - ДА ИМ Е ЧЕСТИТО! Монополът на БУЛ в политиката се наруши! Може би така единствената партия ще се погледне и ще направи нужните промени в структурата си. Да не забравям, че БУЛ - както и цялата българска версия на играта - сега прохожда и се учи кое как се прави. A да не забравяме, че в истинската България имахме дълъг период с една единствена Партия с огррооомно П, и докъде я докарахме. Та хак да ни е на всички и да ни е за урок. Браво на Ришар и екипа му във Враца. Внесоха свежест в политическата скука напоследък. Мъжки се справиха и с кинжалното перо на наш колега в последния рунд на предизборната кампания. Колегата, малко чул-недочул, се метна като Матросов на амбразурата да спасява каузата на съпартиеца си Красен, който по една или друга причина сега отива в политически отдих. От Враца и екипът на Ришар очакваме обещаните резултати от разследванията - да видим ще изскочат ли скелети от гардероба на Красеновото управление, или ще лъсне голата истина: Враца е обективно най-ощетеният откъм икономически ресурси град за началото на играта. И в двата случая Ришар го чака тежка работа. Екипът на "Езерни новини" искрено му желае успех и е готов да помага с каквото може. Лични поздрави и признание изпраща Закс.


А ние в Лом наистина си превиваме гърбовете над нивите в рутинното ежедневие и мятаме въдиците от брега на езерото. Абсурдна икономическа ситуация е безумната котировка на ломската пъстърва на местната рибна борса. Икономическите ни анализатори дефинират предпоставките за ажиотажа в безхаберието на доскорошния прокурор и ширещата се спекула. Но много скоро няма да я бъде тази! На бял кон утре пристига лично негово превъзходителство главният прокурор на графство България VIPER666. Още вчера отекна гръмовното му предупреждение из форума. Търговията вече ще влиза в установените от закона правила. Иначе разсилните в графството яко лъскат килиите за арестанти.

И още нещо! Заедно с Випера пристига след продължителна командировка във Видин и главният барман на града Дзвер. Та отправяме апел към постоянните посетители и случайно отбиващите се в ХАНА НА ГРАДА да вземат да позачистят и да отстранят щетите, ако има такива. Не е зле да съберат по някой лев за едно букетче, та като си влезе човека, да го посрещне някоя от кръшните сервитьорки с китка.
--------------
Ажиотаж - спекулативна треска на стоковите пазари и финансови борси
Тита113 и Закс

УСМИХНИ СЕ!
Из "Дневник на Ломската градска стража"
или
Как се става Болгарнинджа

Седмица 2
Ден 1. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, огъня и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската кръчма. Оградата е само три метра.
Ден 2. Днес пак бяхме в каменоломната. Следобяд надстроихме оградата до седем метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, огъня и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме шестметрови огради. Вечерта пак бяхме на кръчма. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи седемметрова ограда, може да я прелети. С катапултни ускорители.
Ден 3. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 4. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме два порциона за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 5. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника, ако падне.
Ден 6. Най-сетне дойде командира на подразделението - кметът Viper666. Започвам да подозирам, че той е и старшината, само че дегизиран...
Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 7. Старшината пристигна със синя физиономия... Попаднал в собствения си капан, който редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи.
В числото на трофеите попаднаха: 6 мечи капана, 10 лъка, 3 РПК (разглобяем, преносим катапулт), 5 прашки за подводна стрелба и 2 стенобитни оръдия със стоманен сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Злостър от Ломстър

НАСТРОЕНИЯ ОТ ХАНА

Има ли мечки в гората или командировката на един барман
Част 1 - Пътуване
Поемайки пътя към езерото, има едно разклонение вдясно, което е доста отъпкано, и докъдето поглед стига, не се вижда краят му. Тръгваме по него; красивият пейзаж на езерото, заобиколено със зелени хълмове, остава зад гърба ни. Тогава човек се сблъсква с неприветливата природа на междуградския път - прах, жега и безкрайно вървене.
Постройките около желязната мина, съчетани с праха и със сенките на отрудените миньори, разклатиха гордостта ни от местната индустрия. Решихме да продължим напред и да не спираме за обяд тук.
След 2-3 часа пейзажът се измени - житни и царевични ниви ни заобиколиха отвсякъде. Между жълтите ниви се виждаха зелени полета със зеленчук и кафявите построики на фермите.
И ето я гората накрая - гъста и зелена!
Решихме да поспрем на сянка и навлязохме в нея - все по-навътре и по-навътре. Отначало се чуваха брадвите на дърварите, но постепенно започнаха да заглъхват и накрая замлъкнаха. Залязващото слънце вече не се виждаше и мракът започна да превзема дърветата.
Увлечени в разходката, се оказахме в плен и решихме да пренощуваме тук. Забихме колчета на палатките, опънахме тентите, запалихме огън и изпекохме малко риба. След дългото облизване на пръсти се замислихме - а дали в гората няма мечки!?

Дзвер

ИНТЕРВЮТА

Изборите във Враца - ексклузивно интервю с Klissar - журналист от Вестник "Враца":
[Бел. на коректора: цитатите от кандидат-кметовете, както и собствените му отговори, са предадени в оригиналния им правопис по настояване на интервюирания]

Въпрос: Кои са кандидатите за кмет във Враца и какви са им платформите?
- В момента след обрата за мястото се борят само KpaceH и Rishard.

KpaceH: Гласувайте за мен просперирането на града да продължи.Да се построят повече ханове.Да има повече храна.Вашият вот е ценен не го похабявайте.Всеки може да помогне на града.Имам много нови идеи как да се оптравим с храната.Много ще помогнете ако гласувате за мен.

Rishard: Да ви кажа хановете в града и да станат повече храна като няма, файда от тях никаква аз бира мога да си пия и само в един хан! Smile А какво да ви кажа аз...ами храна при всички случай ще има който и да стане кмет то друг избор няма щото повечето хора сме първо ниво...въпроса е как ще станем 2-ро нивоSmile А понеже другите имат идей аз знам па как да го направя без да им чакам идейте и Съветите Smile

Въпрос: Разкажете как се развиват изборите от началото до сега.
- По време на всички изборни дни сегашният кмет водеше в процентите, но постепенно Rishard го застигаше и в последния ден успя да го задмине и сега е начело с 43,1%.

Въпрос: Според вас на какво се дължи обратът в последния момент?
- Според мен тази конкуренция между тях се очакваше. И няма нищо учудващо в този резултат. А обрата се дължи може би на това че във Враца няма играчи 2-ро ниво и хората търсят нещо ново което да им помогне. И може би тези 43,1% виждат Rishard като едно ново начало за града. Но разбира се има още 2 дни и нищо не се знае може пък и да има нов обрат.

Въпрос: Какво следва от тук нататък?
- Това аз незнам след 2 дена питайте новия кмет аз не съм този който има думата за тези неща Smile

Дзвер

СВЯТ ШИРОК
Препоръчваме ви да прочете статията на Закс във Врачанския форум поради епохалното значение и фундаменталната й премъдрост. Честито на Ришар, който явно има страхотни заложби, щом се справи с такава мощна контраагитация. Успех на новия кмет на Враца от името на цялата редакция и лично от Zachs

http://intlforum.renaissancekingdoms.com/viewtopic.php?t=1431

ПРОСВЕТА И КУЛТУРА


Къде вчера съм бил - да ме гръмнат, не знам!
Май че синкави бяха тапетите...
Помня Клавка с приятелка някаква там,
май целувах ги в кухнята двечките.

После с ужас и жал
аз научих за срам:
Домакинята цял
час ругал съм със плам.
КазваТ - гол съм играл,
казват - песни съм пял,
а баща ми ревал
съм, че бил генерал.

Свойта риза раздрал в гръдта бил съм се с вик,
че от всички любими предаден съм.
А на гостите отдих не съм дал и миг
от акордите си недодялани.

А когато съм спрял -
изтощен и пиян -
всяка вещ от кристал
потрошил съм без свян.
Сякаш в някакъв сън
вино лял съм навред
и изхвърил съм вън
цял сервиз за кафе.

Всички думи към мен безполезни били.
Затова тихомълком се справили -
с дружни сили връз мен се нахвърлили в миг
и тогава съвсем се забравили:

Плюл в лицето ми тоз,
друг ме с водка поил
а един мафиоз
в слабините ме бил.
Но вдовичка една
мила имало там,
укротила ги тя,
та останал съм цял.

Сетне в кухята блед и с разбито лице
най-разкаян съм вид имал може би.
"Развържете ме, викал съм, вече съм трезв."
Скрили вилиците и го сторили.

И се почва една -
всеки разказ е блед.
Толкоз сила и гняв
Откъде ли съм взел?!
Като хищник ранен
всичко аз съм разбил -
гардероб, канапе....
И балкона дори.

Къде вчера съм бил - спомен нямам и грам.
Май че бяха тапетите синкави.
Днес лицето ми цяло - да пукнеш от срам -
скрито в лепенки, марли и бинтове.

Даже трета една
да е вярна поне -
как ще гледам света,
да умра по-добре.
Ех, вдовичката таз,
вярно свястна жена
съжали ме все пак
и такъв ме прибра.

Владимир Висоцки
Превод Закс

Ето и още един докоснат от боговете

Странни неща се случват в моята къщурка напоследък... Аз съм редови фермер, имам си малка нивичка с житце и съответно - никакъв конструктивен (за дългосрочен, въобще и дума не става) план как ще се изхранвам. Особено сега, когато кметът е някъде в странство, и няма кой да изпука пуканките в нашия любим, уютен хан. И ето, оня ден, докато бях зает с обичайните утринни неща, да пия вода (че напоследък всяка вечер я прекарвам в хана), особено внимавайки, кое от двете гърнета до леглото надигам, да сложа оня парцал на кръста, да гледам със замислен поглед оскъдната мебелировка, преценявайки хранително-вкусовите качества на стола и изчислявайки върху прахта по пода, колко ли мазнина може да е поела до момента сухата дървена повърхност на масата, не издържах на постоянния стрес, на който ме подлагаше разгневеният ми стомах. С боен вик на уста се отдадох на лудостта и за пет минути преобърнах къщата наопаки. И под сламеника намерих нещо. Не, не мърдаше, нямаше крака и не смърдеше лошо. Е, поне не много. Беше "хартиена торба,с голямо жълто М на нея. Вътре, мазно парче месо покрито с стар лукелектрически червен сос и две полу крагли парчета хляб" Храна, помислих си аз. Край, помисли си храната. И от тогава съм по-силен.
Но с това не се приключва. Храната свърши. Тъмни облаци надвисваха отново над стола. Стомахът пак свиреше нещо на Металика. И тогава "Някои чука на твоята врата. Ти отваряш, но няма никой. Просто 2 торби царевица на прага. Изненадващо ?"
И сега се чудя. Как, защо, откъде... Кой? Торбата с месото няма как да съм намерил аз, и да съм я гушнал като си лягам, оставяйки съня за пореден път да изличи всички спомени от вечерта. Просто няма такива стоки при нас. Предполагам, че летящата рота на кмета пак си прави майтап. Само се чудя, чие теленце са бастисали тия пазванти тоя път... Но за царевицата... Какво съм правил, докато съм бил пиян? Ако това на прага беше мед, ясно. Разхождал съм се вечер в горичката да поизтрезнея, срещнал съм мечка... Ама то не е. Трябва да съм срещнал някой местен производител. И само се моля - дано да е била жена, Jah, дано да е жена.

[бел. кор. - правописът на съобщенията от играта е оставен както е в оригинала]
Злостър от Ломстър

В НАЧАЛОТО БЕ…

В забързаното ежедневие на човека, който с честен труд си изкарва прехраната, има много малко преживявания, които могат да разнообразят живота. Ставаш сутрин, сглобяваш си набързо сутрешния тоалет, бързаш да не изпуснеш автобуса за работа, пиеш едно кафе на крак и така започва работният ден. Броиш минутите, докато стане време за обедната почивка и за малко релаксация. След което се връщаш на работното място и следиш часовника - кога ли ще стане време да приключваш? И ето, този момент настъпва и ти с нетърпение излизаш навън от дупката. А навън - слънцето грее, птичките пеят, но ти дори не забелязваш това. Вече можеш да се отпуснеш, да излезеш на кафе с приятели и да споделиш скорошни случки. Прибираш се вкъщи и се отпускаш на дивана - от умора дори не си гладен, но събираш сили да вдигнеш глава, да отвориш уста и да приемеш малко от вкусното ястие. Едва отпуснал глава на възглавницата, заспиваш неусетно, а на другата сутрин - пак отначало.
Един съботен ден, ровейки се из страниците на интернет, пред очите ти излиза голяма реклама - "Ренесансовите кралства". С любопитство отваряш сайта и се регистрираш. Изведнъж - хоп, събуждаш се в малка колиба, облечен си с някакви парцали, а до теб ухаят два топли хляба и до тях… кафява кесийка. Отваряш я и очите ти светват - вътре 50 жълтици, но кой ли ги е оставил тук? Оглеждаш се, лежиш върху сламен дюшек, помещението е тъмно и празно, няма никакви мебели. Изведнъж до ръката ти се допира нещо топло и мъхесто... аааааааааааааа... плъх!!! Препъвайки се, намираш вратата и изтичваш навън с писък... забелязваш, че всички (до един облечени в парцали) са вперили поглед в теб, а пейзажът - все едно си във филма "В двора на крал Артур". Къде ли се намираш? Ощипваш се силно по ръката, с надеждата да се събудиш, но няма ефект.
Добре, явно ще трябва да намериш отнякъде информация къде си, какво трябва да правиш, и най-важното - какво не трябва да правиш, че само в неприятности се забъркваш, та да не сгрешиш и тук, че като гледаш обстановката - една грешна стъпка и... Ауу,тук има и бесило!!! Леле, дали е за украса или го използват???


Следва продължение
Люси

С ПЕРО В РЪКА
ПИСМО ОТ ИСПАНИЯ

Здравейте!
Историята ни започна така!
Една вечер си говорихме за това какво се случва в нашето царство България. Решихме, че трябва да предприемем нещо, за да помогнем на колкото се може повече хора в нашата родина. Дълго мислихме и стигнахме до извода, че това може да стане само ако предприемем една рискована стъпка, която виждахме като единствена в настоящия момент, а именно - да емигрираме в чужбина. Знаехме, че за това наше решение ще бъдем упреквани, но също така знаехме, че ще бъдем подкрепени от много хора, които с течение на времето бяха станали наши приятели, на които можехме да разчитаме в най-трудните за нас моменти. Няма да цитираме имена, защото се страхуваме, че можем да пропуснем някого, а всички те заслужават нашето уважение и п признание.
И така, в края на въпросната вечер и в началото на следващия нов ден (беше около 2.00 след полунощ), ние потеглихме. Знаехме, че по пътя ни може да има непреодолими препятствия, но за целта, която си бяхме поставили, заслужаваше да се жертва всичко.
Да, никак не е лесно да напуснеш родното си място, родния си дом и скъпите приятели, но именно заради всички тях тръгнахме по тази тежка чужбина. Не знаехме почти нищо за мястото, към което се бяхме запътили, но бяхме убедени, че това е нашият път.
Рано сутринта на 2 май пристигнахме в Тарагона, малко испанско градче, крайната точка на пътуването ни. Всичко ни беше непознато и чуждо, но бяхме двама мъже, твърдо решени, че трябва здраво да работят за всички онези и всичко онова, което беше останало далеч зад гърба им, но дълбоко в сърцата им.
Скъпи приятели, ще работим упорито, за да успеем, защото - бъдете сигурни - един ден ние ще се върнем и ще помогнем за развитието и просперитета на една България, за която всички мечтаем.
Искрено отправяме нашите благодарности към всички, които подкрепиха нашето решение и застанаха твърдо зад гърба ни (те знаят кои са).
Завинаги ваши: Veto(Лом) и Mitko_pz (Враца).

През изминалата седмица времето претърпя катаклизъм в нашето царство. Всички жители се радваха на пролетното време, дърветата се раззелениха, птичките запяха - навсякъде царуваше пролетно настроение.
Но какво стана изведнъж. Температурите паднаха рязко, силен вятър довя снега и изненада не само рибарите на езерото, които не бяха готови за риболов на дупка, а и всички земеделци.
В дългосрочен план времето ще е по - топло от изминалата седмица.Това ни подсказва, че зимата наистина си е отишла и няма да има вече изненадани граждани.
Първите 3 дни от следващата седмица ще е топло, но все още температурите няма да достигнат максималните стойности за сезона. Четвъртък и петък ще е топло, но ще се наложи да си купите дъждобрани за почивните дни.
Събота и неделя ще превали, зарежете всичките си планове за почивка в планината и около езерото. Времето ще е само за бира в хановете.

Всяка държава си има история. Дойде времето, когато нашето царство ще се впише в хрониките. Драги съграждани, нека направим България известна и на другите държави в Ренесансовите кралства.
Молим всеки, който има какво да запише, да влезе във форум България - тема Архив.
Напишете нашата ИСТОРИЯ!!!

Моля всички, който са се регистирали във форума, а не са получили акредитация и не могат да се логнат да ми пишат на лични в играта - Tita113.
Ще направя всичко възможно да получите по-бърз достъп до форума.


ИМПЕРСКИ ХАН

Да ни е честит новият хан в града. Лично от собствениците имаме обещание, че всеки, който е гладен, ще получи храна и халба студена бира.
Ако искате да ви се сервира, поръчайте на Рахан_80 или на Проди.


Корекции:
Охобохо
Люси

Съобщение: Очаквайте политическата притурка на списанието. Там ще можете да четете независимия коментар на Кардам, интервю с Торанага /създател и лидер на БУЛ/, погледа на Закс за новия ни главен прокоро Вайпър и дългоочакваната политическа платформа на единствената ни партия БУЛ