ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ИЗВЪНРЕДЕН- 06.12.2008 ГОД.


РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК

Драги читатели,

Отдавна не се бяхме срещали, вероятно повечето от вас мислеха, че никога няма да се появим. Признаваме си, самите ние го мислехме. Но на фона на последните няколко събития, случили се в тази наша Българска реалност, решихме да издадем един извънреден брой. Предложили сме два погледа върху последните събития, малко по-различни от обикновеното, надявам се да ви харесат. Целта на изданието не е да обижда когото и да било, а просто да се позабавляваме.
Надяваме се да ви доставим удоволствие.

С поздрави:
Екипа на Езерни новини

Войната през погледа на една Лейди

Събота
Тита се надигна с неприятно чувство, разтърка очи и седна в средата на леглото си ... Брат (Zloster) й беше заминал към Ломския манастир за дългоотлаганата си изповед, Ив (I_ivanov) напоследък все беше пренатоварен от работа, Пал (Palmira) май и тя чезнеше все по-често ... очертаваше се скучен ден ... милейди се зачуди дали да не продължи да си се излежава, така и така единствената и работа за деня бе да иде да вземе някаква друга книга от библиотеката на университета. Точно тръгна да си поляга, когато чу грумкия глас на Кали (Rhuarc) да крещи по някой на улицата, усмихна се, стана, решила, че си е намерила компания за сутришното кафе и отвори прозореца за да се обади на Кали, когато изтощен черен гълъб влетя в стаята, Тита взе птичката в ръцете си, отвърза надлежно сгънатия пергамент и разпозна леко хаотичния и невъзможен за четене почерк на Хектро (Xektor). Докато четеше очите й първо се разшириха, а после присвиха ... остави писмото на работната си маса, отвори дървена кутия, взе перото ... остави го, сви ръцете си в юмруци после отпусна пръстите си, разтърси рамена взе наново перото и започна да изписва обърканите си мисли:
„Скъпи, сър Злостър,
съжалявам, че Ви притеснявам още на първия ден от Вашето тъй желано и вече станало неотложимо оттегляне от светския живот за известно време, но ...”
Тук тя се замисли ... „дам определено, аз ще съм виновна и за това, така че, ще го напиша направо”
„...сметнах за редно да Ви уведомя, че Турската Държавна Армия е на портите на Самоков, Армията се води лично от османския капитан Сашко Величков.
Ваша сестра,
Лейди Тита”
Погледна написаното, хареса й, телеграфен стил, без никакви емоции. Стана отвори прозореца, черния гълъб, който кълвеше спокойно на перваза, сам дойде до нея, тя постави пергамента в кутийката на крака му и само прошепна "Зло", гълъба се стрелна някъде в небето ...
Кали продължаваше да вика нещо на улицата ...
- Кали, какво става, чу ли за турската армия? - Надвеси се Тита от прозореца
- Разбира се че чух - смръщи се Кали,поглеждайки нагоре - точно днес ли трябваше в деня на сватбата на дъщеря ми, а и Аврелия се е затрила някъде, две кметства, сватба ... само война ми липсваше и тя дойде, много ми станаха, отивам за една бира и идвам ... - Кали се запъти към някой от хановете, Тита го проследи с поглед, докато не зави по уличката.
Влезна навътре облече се и тръгна към собствената си кръчма, като по чудо и Ив и Пал бяха там. С две думи се разбраха, че утре тръгват и всеки тръгна да опакова багаж и да се въоръжава. Гълъбите от манастира се върнаха ... Зло щеше да поостане там, Ерик заключил и забравил де е ключа, сега го търсили... Тита се намръщи, реши че ако до утре не се появи брат й ще събере групата и ще разбият портите на манастира.
Точно да тръгне да си излиза от кръчмата и на входа се засече с Ели и Инсо, който мърмореше нещо по въпроса, как една жена може да те накара да ходиш на пътешествие точно в най-неподходящия момент, а Ели само мълчеше ...
- Инсо, спокойно де човек,има място в наш'та група, утре тръгваме, ще стигнем до Самоков! - Тита се усмихна приветливо, смяташе че е глупаво младите да се цупят за такива дреболии, като една война ...
Очите на Инсо светнаха и пак придобиха онова влюбено изражение, Тита подаде ключа от задната стаичка на Ели и ги прати да си вземат довиждане Останала най-накрая сама в хана, реши че е време да се разкара от тука, вече беше станало следобед ... излезна на улицата и върху й се спуснаха 2 гълъба ... много странно и двата и бяха непознати. Взе късчетата пергамент влезна наново в хана и зачете, първото се оказа молба от Крафт да се присъедини към кортежа й, заедно с неговия приятел Мер, Тита взе перото и написа "Няма проблем, местата Ви се пазят", подписа се и го закачи на крака на гълъба ... той си знаеше работата. Второто писмо беше по объркано, но много мило и трогателно, Хихи пишеше, че сър Магданоз и тя са пристигнали в Самоков преди турската войска и вече са кандидатствали и са приети в армията на ДаниГ, но поради разсеяност или по-вероятно поради влюбеност сър Магданоз си е забравил меча някъде, а в обсъдения град такива артикули липсвали на пазара ... и ако може някак си да се уреди нещо си ... Тита се усмихна и се запъти към "Алкохол" да потърси Кали, знаеше че той, като кмет може да достави стока даже и до блокиран град, по пътя за алкохол мина през пазара, спазари един много красив меч, който би подхождал на Маг и продължи по пътя се, останалото беше като детска игра за кмета и доставката бе направена. Вече капнала от умора и с глава пълна с не до там нужна информация, вървейки към номер 113 засече Изверг, който също запази едно място в кортежа и бърбореше весело, че точно от това имал нужда в момента - малко разнообразие в живота си на фермер ... Тита само се усмихна, наистина вече бе доста изморена, но реши все пак да мине през конюшните да провери как са кончетата и дали местата в кортежа са добре разпределени ... оказа се че е трябвало да слуша и да си записва кой приема, защото имаше двама души в повече от разрешените записани в кортежа, Дан също се чудеше и маеше и неговия кортеж май се бе оказал по-голям от допустимото. Тита смръщи вежди, но тогава като по чудо Ташо дойде и спаси ситуацията, като каза че създаде негова си група и ще вземе всички хора, които са над определената бройка в другите кортежи, леко поуспокоена Тита се прибра у дома и заспа още щом легна на леглото, всички тези емоции и бяха дошли малко в повече.

Неделя

Хммм, Лейди още не се е събудила, ще продължим като се наспи

Дневник на Ломската градска стража

Част Нова

Търговията


Ден 1 – Разпити петък



Доживяхме. Изгря слънце и на нашата улица. Основно щото нечие друго Слънце залезе. Така залезе, че последно са го видели чак в Италия. Ама избега капитана, кмета, прокурора, той Вайпър, на старшината му се забелиха очичките като погледна към кметската изба и ни разписа хартийки за един голям гарнизон. Изрично допълни и подпечата с палец, че гарнизона не включва навъртане около кметството. Разпръсна се народа, зачудих се и аз какво да правя. Сетих се обаче, че като се върнах от военно-нинджанско обучение в Италия, отчето Нок, Джа здраве да му дава ме посреща с едно Божоле, та и се сетих от де го вадеше, като мислеше, че не гледам. И викам аз, айде, отивам на изповед при новия поп

Ден 2



Много се изповядвах предната вечер. По смътни спомени изповедта беше в обем на 2 малки качета и 1 наченато буре. Изповядвахме се шумно с отчето, по-скоро аз де, той така благоговейно зяпна като видя тайника, че сума време само повтаряше „Толкова време Джа, току под носа ми и аз да не знам”. А аз си налях и почнах да се изповядвам. Ама изповядах се и за Италия и за Полша, и за овчиците на Тита и за попадиаааа, да де. Обаче толкова усилено се бях изповядвал, че едва се разбудих по обяд. И толкова бях опростен, че тоз свят грешен, вече не беше за мен. Как погледнах слънцето и замижах и повече не посмях да отворя очи, да не ме оскверни заобикалящата ме поквара и греховност. И тъкмо блажено се радвах на новоосветеното ми аз, и се замислях даже да се изповядам още малко, когато чух навън Тита да крещи:
- Зло, Зло, излез бе, нападат Самоков.
И скочих аз, превърнах се от пречистен мирянин в Аристотелов кръстоносец. Поквара, поквара, ама това не се прощава... А можеше и Йени Ракъ да носят, па аз само съм слушал за нея. И таман се запремятах в пълна нинджанкса униформа, много добро, спретнато екипче, само 3 дрешки, 418 режещи предмета, от които 216 метателни и каска, в случай че тарана се счупи. Точно отварях предпазливо едното око, когато дойде болярския глашатай и взе да се дере богохулно (не за току-що пречистени уши звук беше това, Джа да го порази)
- Боляра каза, това не е армия, и те не са врагове. Просто един добре организиран, въоръжен до зъби търговски керван е дошъл. Имали сметки да уреждат с Даниддд.
Успокоих се аз, махнах на Тита и викам отгоре:
- Виждаш ли, како, няма място за паника тука, всичко наред, Данчо има пари, ще им плати. Айде, аз се връщам да се изповядвам, че много грешен се оказах, какооооо, много грешен.
И тряснах кепенците, и седнах на одъра, придърпах бурето, де го наченахме снощи и продължих аз усилено да се изповядвам.


Ден 3



По-пречистен бях от всякога. И спах до късно вечерта. Верно било значи, изповядаш се, пречистиш се и спиш кат младенец. Станах аз, ама нещо ме чогли отвътре. Зер, търговци туй, а аз още отпуска. Викам да ида да видя, кво предлагат, кво продават, може да има нещо полезно за скромна нинджа от моя ранг. И тъй, ходих, споделих идеята с Тита, тя сестрински я прегърна и набърже организира няколко човека, мераклии търговци да ходим да търгуваме. Иванов, все си мисля, че по друга линия се намести у взвода, тъй де, кервана, ама тихо тука по тая точка. И поехме ние към Самоков.

Ден 4



Стигнахме ние у нищото, средата на някаква гора, де до едно време беше гора, после ставаше на джанки. Нейде по средата на пътя между Враца и Кутловица ще да е било. Хич нямаше и да спираме даже, ама на Тита кончето се умори да носи толкоз рокли, та седнахме да си почиваме. Иванов отиде у палатката на Тита да преговарят търговските процедури и тъй и не излезна до сутринта. Инсо нещо взе да ми разправя за сладостите на семейния живот, ама нещо не му хванах вяра аз, като го видях как за едната търговия заряза булката сама у Лом с кметя-многоженец.

Ден 5



Стигнахме у Враца. Само щяхме да се бавим, ама чухме, че там се готвел голям керван по подобие на комшийския, та щяхме да се присъединяваме. Да не се излагаме на бройки, а да идем как си трябва. Ама там проблем. Болярски назначения баш-търговец Сиси, жена на бивш търговски министър, с много опит в търговията щеше да води нашия керван. Ама тя видя на Тита роклите, та завидя ли и, или не знам, ама каза, че то трябвало да си личи кой е баш-търговец. И взе малко желязо от кметя, по съвпадение съпруг, изтърси малко сребро от тук-там и влезна да си кове посребрена броня. Да лъщи и да се вижда. Хубаво изкова тя гамашите, после и шлема, с ангелче горе, всичко точно. Обаче със ризницата нещо стана проблем. Кова тя, кова, накрая я премери – стегнало я под раменете. И сега проблем. Сама мерки да си вземе – не става. Викнала тя Телец, и му казала да и вземе мярка. Той само я погледнал, па извадил дърводелския метър. Мери от главата до петите, мери после раменете и почва да мърмори:
- 180 нагоре, метър настрани, метър и напред, толкоз чамов материал, ама то ся брадвите за чам се точат, малко зор...
Че се ядоса Сиси, и му скръцна:
- Аз на търговия отивам, ти за кво ме мериш...
И излезна тя тъжна, върви, навела глава. Усетих се аз какво става, основно защото се изповядвах зад кръчмата, баш до ковачницата и малко подочух. Та се вмъкнах, взех ризницата, занесох я в гората, заклещих я между 2 дървета, отдалечих се на 100 крачки, сложих шлема и се засилих. И така още веднъж, малко по-вляво. Огледах вдлъбнатините, премерих на око, викам стават. Тихомълком оставих аз ризницата обратно. На вечерната проверка на личния търговски състав, Сиси нещо грееше. Доволна върви и вика:
- Утре потегляме.

Ден 6



И вървим напреде ние, цял огромен керван, Тита галопира с кончето и 30 рокли, а аз подтичквам в лек тръс да не моря животното. Зад нас, в прилично темпо идат Иванов (държейки се за опашката на врания жребец), Палмира и още видни ломски търговци. И стигнахме ние, има-няма 30 км от Сф и баш-търговеца вика:
- Тука ще почиваме
И разпънахме ломските търговци палатки, запалихме огън. Извади Палмира иглите и взе нещо да си бродира. Иванов през това време се покачи на един бряст да огледа положението. Сложи ръце на очите за сянка, взря се и почна да нарежда:
- Търговията е в пълен разгар. Изглежда Аврелия е поръчала камъни с тонове. Ама портите на София заяли, не могат да ги отворят та турския керван седи отпреде и мята камъните вътре с едни големи машини. А половин София се е наредила на стените и на всеки метнат камък им благодари. Ама топли хора това българите. Освен че благодарят на търговците, благодарят и на цялата им фамилия, най-вече майките и лелите. А Аврелия застанала на високо и най-силно им благодари. И вика, че после щели да си платят.
Та слезна Иванов, отиде пак да преговаря как се правят покупко-продажби и да се учи да пъха и вади пари в кесията, а ние всички заспахме

Ден 7



И така, дойде великия ден. Днес щяхме да ходим да вършим основната цел на нашето пътуване – търговията. Ама в тоз ден дойде новина от пазара. Вчера, след като Иванов слезнал от бряста, Самоковски керван тръгнал да пазарува. Водели го ДаниГ и Генерал-амазон Хектро войвода. Видели турците новите търговци, па тръгнали насреща им, алъш-вериш да правят. Ама като понаближили и ДаниГ ококорила едни очи. Зер много мъже срещу нея, все непознати, не попадали никога в оня списък. И се втурнала насреща им с викове „Елате, елате при кака”, разтворила ръце, развяла поли. Хектро, повдигнал нос, помирисал въздуха па надушил агнешките чевермета и след толкова време спанак хукнал насреща им с викове „Стойте, стойте батко идва”, облещил очи и оголил зъби. Киро Мастиката па надушил от далече бъчвите с Йени ракъ пришпорил кончето и право към тях се засилил с мълчалива решителност. Ама от зор и бързане, забравил навреме да дръпне юздите, та кончето като набрало скорост и го метнало право в едно буре. Лочил Кирето, пил, ама от зор да гълта забравил да диша и станала малка беля. Добре че Магданоз се бил засилил към същото буре, та го извадил да се набута той вътре. И цяла нощ търгували, яли, пили и се веселили. Имало малки пиянски сбивания, но като цяло нищо не развалило добрия дух на търговията. На сутринта като минали по-носещите търговци да си съберат другарите се оказало, че доста народ ще го гони махмурлук почти 2 месеца. Лежане и никакво напускане на града казал лекаря.
А нашия керван потривал доволно ръце, зер пияни и/или махмурлии търговци по-лесно се цакат. И доволни се отпускаме на малка почивка. Палмира пак се зае да бродира, Иванов пак на бряста. А Тита нещо ме изгледа лошо и промърмори:
- Виж, хората бродират, аз за чий те послушах за хлебар да се уча. Добре си бях шивач. Палмира, дай една губерка да се спомня аз стария занаят.
Усмихна се Палето, подаде целия комплект па отиде да си почива. А Тита се зае да бродира погача. Ама беля, в тоз момент Иванов се подхлъзна на бряста и падна баш на иглите. Извика Тита, стресна се, па без да иска се убоде на голямата губерка. Ама стисна зъби, погледна любимия, видя че всички игли са се забили от другата страна на това, дето я интересува, та го метна на коня и запрепуска към Враца. Там я превързаха, а Иванов оставиха на лечение. Ама дълго лечение щеше да е, че обикновено всичко лекуваха със зашиване, сефте им се случваше да лекуват такова.
И точно останалите щяхме да ходим да търгуваме, влезна Телец в палатката на Сиси да предаде последни инструкции за търговия, ама се отплеснаха вътре, та цяла нощ ги чакахме да тръгнат... Накрая прави си заспахме.

Ден 8



Пусти самоковци. От де намериха сили след толкова време търговия, снощи пак са ходили да търгуват. Ама здраво търгуване са направили, ДаниГ пак била сплотявала отношения цяла нощ. Кирето лежал на легло с дамаджана вода до себе си и току повтарял, че той е жаден, не мръсен вода не му трябва и само ако някой му помогнел да се добере до оная бъчвичка... Ама всички вече били в еуфория да търгуват, та никой не му се занимавало с него. И след цяла нощ бурно търгуване, на сутринта шефа на турския керван казал:
- Ей, малцина останахме, ако оная фурия Данигърл дойде и тая нощ не можем да и смогнем. Камъни доставихме, търговия правихме, викам сега на малки групички и по мрачината към Турция. Всеки да се спасява поединично, заобикаляйте Самоков, че набара ли ви ДаниГ няма кой да ви спаси.
И се разотишли по тихо и тъмно, всеки събул обувки да не тропа, по гори и полянки, по трънаци, ама стискат зъби, че рана заздравява, ама срама да не смогнеш на Дани не се забравя. А ние, голям керван, седим със всичката стока и няма какво да я правим. Остави това, ами и видинския керван дойде, начело Несебра, плътно зад нея Дило и други закъснели търговци. А се чу слух, че и Кутловишки керван се задава. Срам, срам – кервани много, а няма с кой да се търгува. И Тита дойде, видя ситуацията, побесня и вика, че отивала в Самоков лично да се разправя с Дани, що не карала по-кротко, а уплашила всички търговци. И аз точно да потегля с нея и дойде писмо от кметя Руарк:

Викам на себе си, готово кмете, простих се с каката и пред София се разделихме. Палмира там измърмора нещо, че в Самоков имало някакъв мъж, с който не искала да се вижда и обърна към Лом. Влизам аз в града, намирам Аврелия и цял ден и показвах от кой край се държи меча. Бързо схвана, ама все си мисля, че ако и бях казал за другите жени на мъж и, щеше да стане смъртоносна и само с точилка, без никакво обучение.

Ден 9



Щях още ден да оставям, ама Аврелия нещо нощес беше сънувала и сега искаше, преди да го хване, да си намаже ръцете с нещо омазняващо. Писна ми на мен, цял ден меч да ми хвърчи покрай ушите, извиках един софиянец да и показва какво се хваща с омазняване и какво не и потеглих към Самоков. Не знам там какво ги беше наплашила Тита, ама как влезнах ДаниГ викаше:
- Идваш при мене, едно място имам, взимай го, че иначе трябва кака ти.
Питам я аз:
- Къде да идвам бе, жена. Къде сте се засилили всички?
ДаниГ леко се поизчерви, понаведе поглед и вика:
- Абе, мислих аз снощи, въртях се, там от де дойдоха тез търговчета какини сладки, ще има още много. Та отивам да ги намеря всичките.
И как говореше, леко облизваше устни. Добре, казвам и, аз къде ще яздя? Тука, до мене, отговори тя. Притесних се аз леко, като набара турчетата добре, ама преди това... Трябваше някак да си защитя честа. И нощес тихомълком отидох до София, откраднах оная броня на Сиси. Пак я заклещих на 2 самоковски дъба, 100 крачки, засилка със шлем – направих от 2те вдлъбнатини една. Премерих я – точно ми стана. Викам си, е сега вече честта ми е защитена – хем Дани няма достъп, хем има сребро да плашим Самоковските вампири. И спокоен отидох да си легна, а на другия ден ни чакаше поход подир Данините мераци....


Следва продължение

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Това беше нашето скромно усилие да се позабавляваме заедно. Ние със сигурност се забавлявахме, докато го писахме, надявам се част от това настроение да се предаде и на вас.
И тук е момента да кажа, че Езерни новини преминава в нов вид. Вече не гледаме на себе си, като периодично издание (не че имаме основания да го правим), а по-скоро като на средство за наше, надяваме се и ваше удоволствие.
Ще издаваме по някой брой, в ограничен тираж всеки път когато се случи нещо, което да ни вдъхнови да пишем и при това да го правим с удоволствие.
И помнете, че това е игра. Ние се забавляваме, забавлявайте се и вие.

И до нови срещи