ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ЕДИНАДЕСТТИ- 03.06.2007 ГОД.


РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК

Както едва ли знаете, днес главред на любимото Ви, или както напоследък пишете не твърде любимото Ви списание съм аз. Тита, наскоро завърши майсторски курс в Ломската гилдия на занаятчиите, хвана иглата, захапа конеца, и с името на майката на ухото за вдяване на уста, захвана да шие модни дрешки. И се оказа в невъзможност да си изпълни редакторските задължения. С короната се нагърбих аз, както сами забелязвате, твърде непрофесионално, и изданието закъсня. На всички, които това не им харесва, майка ми Ви благодари, че се сещате за нея. На онези, на които не им пука особено, радваме се, че все пак ни четете. А на онези, които въпреки всичко ще ни изчакат и изчетат, благодарим за вниманието, радваме се, че сме Ви дали нещо, което Ви е харесало и се надяваме да останем задълго заедно.
И дума за колегите. Благодаря Ви много, че в този труден за мен момент ме подкрепихте и всички се трудихте усилено, за да имам аз спокойствието и сигурността да работя. Благодаря на Закс за серията интервюта, които проведе, благодаря на Дило за съдържателната прогноза, и благодаря на Люси, че най-сетне се завърна в екипа. Макар че, между нас казано, обявяването на кмета за Лорд на Блондинките и внезапното завръщане на най-русата ни колежка, при това с 2 (два) материала, едва ли е съвпадение. Нищо, Люси, стискаме ти палци, да успееш да впечатлиш Лорда.
И понеже аз не съм никакъв редактор, ами най-обикновен журналист, по-хубав редакционен очерк днес няма да има. Стискайте палци Тита да се върне, иначе аз продължавам.
Обичам Ви!

Из "Дневник на Ломската градска стража"
или
Как се става Болгарнинджа

Седмица 5


Ден 1. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсетметровата елха в градината на редакторката и по пътя надолу я окастри гладко, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 2. Дойде кметът и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 3. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел, изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок, опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 4. На сутринта дойде редакторката и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите й ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последният ден на обучение в базата, почерпихме я с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа произнесе прочувствена реч и подари на подразделението един нинджанско-джедайски меч, който е държан от самия Сър Проди, Лорд на Лом.

Ден 5. Спахме до обяд. По едно време дойде капитанът и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в една талига за извозване на боклук до новия полигон близо до Враца.

Ден 6. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това направихме парад из улиците на града, с цел смразяване кръвта на евентуалните превратаджии.

Ден 7. Дойде капитанът и ни съобщи, че той е и началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване. Започнахме с най-простото. През целия ден правихме кросове до Лом и обратно.

Списание "Езерни новини" реши да изпрати блиц анкета до хората, достигнали ниво 2 напоследък. Факт е, че след като в Лом изкарахме на мускули толкова време, наведнъж изскочиха няколко души. На всички ни е интересно да узнаем как са постигнали това и какви са плановете им за в бъдеще.

ВСИЧКИ ИНТЕРВЮТА ВЗЕ ЗАКС



Интервю с Плакс

Какво е усещането да носиш майсторския колан на кръста си?
- Удовлетворен съм, че съм постигнал нещо.
Как постигнахте толкова бързо това равнище? Споделете своя опит с другите играчи?
- С постоянство и заем от 250 жълтици за закупуване на втора нива.
С какво ще можете да помагате за развитието на града оттук нататък? - Ще помагам с каквото мога.
Какво съдействие очаквате от съгражданите си?
- Не очаквам съдействие повече. Според мен трябва да се съдейства на играчите ниво 0 и на тези, които вече имат по една нива. Колкото повече ниви има, толкова повече ще е продукцията.
При положение, че дотук се събраха 7 майстори в града - от какво още имаме нужда?
- Има нужда от майстори във всички професии...
Какво е вашето днешно послание към гражданите на Лом?
- Да бъдат толерантни един към друг, а не да гледат да прекарат някого...

Интервю с Дилоид

Какво е усещането да носиш майсторския колан на кръста си?
- Ами няма нищо по различно от преди. Иначе ми харесва това което правя.
Как постигнахте толкова бързо това равнище? Споделете своя опит с другите играчи?
- На мен не ми се струва да беше бързо. Трябваше да е доста по-бързо. Ама не се оплаквам.
С какво ще можете да помагате за развитието на града оттук нататък?
- Ще помогна с ножове и с напътствия за новите играчи. Който има някакви въпроси, с удоволствие бих му помогнал, разбира се, ако съм компетентен.
Какво съдействие очаквате от съгражданите си?
- Очаквам да бъдат преди всичко хора. По принцип мисля сам да се справям, и не чакам съдействие.
При положение, че дотук се събраха Х майстори в града - от какво още имаме нужда?
- Имаме нужда от всичко по много.
Какво е вашето днешно послание към гражданите на Лом?
- Хора, усмихвайте се, престанете да се плюете. Бъдете човечни. Това е игра, а не място да се правите на маймуни.

Интервю с шефката (Тита)

1. Какво е усещането да носиш майсторския колан на кръста си?
О. Ами да ти кажа, не е по-леко от това по цял ден да се шляеш по езерото. Всеки иска нещо и те дърпа нанякъде, ама иначе е интересно.

2. Как постигнахте толкова бързо до това равнище? Споделете своя опит с другите играчи?
О. Май не е много бързо, ама няма значение, аз съм от връзкарите. Сега ще изредя точно кой и как ми е помогнал:
- Имам грант за втора нива, продължавам да гледам жито и да го продавам на кметството, независимо на каква цена го изкупува;
- купила съм от кметството едно месо на 20 пари;
- купила съм лично от Вайпър 6 меса по 22 пари;
- Закс ми е купил с лични средства 2 меса и ги размени с мен за зеленчуци;
- Плакс ми купи месо, когато нямах пари, и ми го пази, докато събера такива, въпреки че и на него му трябваше;
- Дани_ддд ми донесе дрехи от Англия;
- получих грант от шерифа (ЗлеФокс) за вдигане на ниво, който трябва да върна до 2 месеца;
- получих личен заем от Цацата;
- получих личен заем от Злостър;
- Закс ми купи вълна на 12,50 и ми я продаде на 11...

Съжалявам ако съм забравила някого, просто от много хора съм получавала помощ. Благодаря на всички, които са ми помагали и са повярвали в мен.

3. С какво ще можете да помагате за развитието на града оттук нататък?
О. Освен с дрехи, не виждам с какво друго. А, да, отговарям и на всякакви въпроси, свързани с играта, стига да им знам отговора.

4. Какво съдействие очаквате от съгражданите си?
О. Единственото, което очаквам, е малко по-нормални цени на вълната и кожите, и малко повече търпение от страна на съгражданите; знам, че всички бързат, ама така е направена играта, че да сме зависими един от друг.

5. При положение,че дотук се събраха Х майстори в града - от какво още имаме нужда?
О. На този въпрос кметът ще може да отговори по-точно от мен. Според мен в момента имаме нужда от суровини за майсторите. Не че нямаме нужда и от други майстори, ама е добре да захраним поне тези, който имаме. Може би най-належащ в момента е още един месар, че този, дето си го внесохме, много учен и не му е до разфасоване на бутове в момента

6. Какво е вашето днешно послание към гражданите на Лом?
О. Не се дърпайте един друг назад, помагайте си и ще успеете много по-бързо!

Интервю с Закс

1. Какво е усещането да носиш майсторския колан на кръста си?

Ха, дето има една приказка: "Тежка е царската корона, ама блазе му който я носи"

2. Как постигнахте толкова бързо до това равнище? Споделете своя опит с другите играчи?

Обществена тайна е, че аз съм един от "синовете на лейтенант Шмидт" в Лом. Демек тези дето сме облагодетелствани със спонсорства от Кмета. За мен политиката на Випера е перфектна за града. Лом беше единственият град с тотално опоскана хазна и без нито един играч лвл две след бунта против белгиеца. Без стриктна организация и канализирани усилия не мисля че щяхме да стигнем до толкова готови хора миналата седмица. Адмирирам успехите и на хората от кръга на Рахан и Проди и много други, с които сме си помагали. Също и тези, които заминаха на гурбет, но се върнаха с първия телепорт и днес работят с всички нас.

3. С какво ще можете да помагате за развитието на града оттук нататък?

Първо с останалите по веригата з зърнопроизводители-мелничари-пекари трябва да постигнем ритмично производство на хляб на разумни цени. Оттам ще освободим царевичен ресурс за шерифа, с което да се осигурят повече животни за фермите.

4. Какво съдействие очаквате от съгражданите си?

Същото, което и досега. Една усмивка или една добра дума понякога оправят положението, друг път подадена ръка те вади от блатото, вместо да се дърпаш сам за косите.

5. При положение,че дотук се събраха доста майстори в града - от какво още имаме нужда?

Ами всеки си тегли чергата към себе си, та и аз да кажа за хлебеца - за град като Лом трябва да станем 6 мелничари и 5 хлебари за да бъде осигурен достатъчно хляб за играчите лвл 0 и 1, а и за другите желаещи. А по-сериозно, мисля че в момента най-належащ ни е още един месар. Пресветлият (The Light) би бил много по-полезен за града в дългосрочен план aко сега се обучава в Университета вместо да размахва сатъра

6. Какво е вашето днешно послание към гражданите на Лом?

Може да е наивно, но мисля че не ни е дошло времето да се конкурираме и изяждаме един друг в рамките на града. Май най ни подхожда мускетарското: "Един за всички, всички за един!" Както бяхме на барикадите. Полека-лека да направим Лом най-великия град в България, а България най-великото царство в Ренесансовите Кралства.

Интервю с Мартин


Какво е усещането да носиш майсторския колан на кръста си?
- Здравейте, радвам се, че че ме итервюира точно такъв елитен екип От една страна съм удовлетворен, че работя това, което желая, а от друга се чувствам отговорен, понеже искам да помогна с професията си на хората в града и държавата ни.

Как постигнахте толкова бързо това равнище? Споделете своя опит с другите играчи?
- Първият месец работих предимно в мините, понатрупах пари, и имах късмет, че играта ме пусна във Видин, а там единствено имаше месо. Успях да направя сила 18 и тръгнах към Лом, за да ловя риба. От стария кмет на Лом /който избяга в чужбина/ успях да купя една лодка /късмет, на следващият ден вече беше изчезнал / Два месеца лових риба и се запиознах с прекрасните жители на град Лом. Докато лових риба, си прехвърлих полето на зеленчук и така си осигурих и чар Сигурно още нямаше да съм второ ниво, ако съпругата ми не ми беше донесла дрехи от Англия
Мисля, че най-голямата помощ на играчите , които дойдоха от чужбина беше, че донесоха по няколко комплекта с дрехи и така помагнаха на доста от нас да вдигнат нивото.

С какво ще можете да помагате за развитието на града оттук нататък?
- На първо място с ковашките ми стоки, със споделен опит за развитие , и разбира се, ако някой се нуждае от нещо , а аз ги имам, не бих отказал

Какво съдействие очаквате от съгражданите си?
- Надявам се моите ножове да се купуват само от нуждаещи се, а не от прекупвачи.

При положение, че дотук се събраха Х майстори в града - от какво още имаме нужда?
- Засега мисля, че имаме нужда от още един дърводелец и един хлебар

Какво е вашето днешно послание към гражданите на Лом?
- Не се отчайвайте, светлината в тунела вече се вижда.

Неидентифициран вървящ субект плаши населението на Лом


Преди няколко дни разтревожени граждани затрупаха пощата на редакцията, за да съобщят, че неидентифициран вървящ субект броди през нощта из улиците на града.

Въпросният мистериозен субект обикалял зигзагообразно между кръчмите, като вместо глава над раменете му се наблюдавал загадъчен облак. Около 2,00 часа съществото мутирало в неидентифициран пълзящ субект.

Наш репортер пръв разгада мистерията на Лом - с рояк мухи-винарки, закриващи главата му, ломският алкохолик обикалял от кръчма на кръчма. Идентифицираният вече субект, няма нищо общо с която и да е извънземна раса.

liusssi82

Особености на женската психика


Всеки мъж се е сблъсквал с това явление.Жената срещу него си променя мнението и настроението на всеки 5 минути, като при това проявява изумителен талант да те кара да се чувстваш виновен за това. Тези нейни пристъпи те дразнят и озадачават, което за нея е само още един повод да продължи с тях, обосновавайки се с твоята нервност.
Запознай се! Освен редовния си ежемесечен мензис жената има още един мозъчен. Той е непредвидим, не се поддава на обяснение, но пък е задължителен за всяка жена. Проявява се приблизително по следния начин: ти й обясняваш теорията на относителността, за което тя настойчиво те е помолила; слуша те съсредоточено около 5 минути, след което те прекъсва и без никаква връзка започва да ти обяснява какво е сънувала през нощта, спира по средата, нервничи, пали цигара и те пита с плачлив глас защо и говориш с такъв научен тон глупости – да не мислиш, че е тъпа. След кратко мълчание, когато ти вече си напълно объркан и озадачен, тя ти казва: “Ама защо спря сега, беше интересно”.
Нежното създание ти се обажда, за да пиете кафе. Упорито те уговаря, докато ти се откажеш от плановете си и се съгласиш да излезете – сега и веднага. Отиваш да я вземеш, както сте се уговорили. Чакаш пред входа две цигари време без резултат. Качваш се да провериш да не е станало нещо. Тя ти отваря по пижама и чехли – зайчета, и с кисела физиономия ти съобщава, че нещо няма настроение и никъде не й се ходи.” Мааму да е.а”- си казваш на ум, а на глас я питаш защо тогава не ти се е обадила, преди да дойдеш чак до тях с такси.
- Ама на мен допреди 20 минути много ми се излизаше – обяснява тя – после нещо ми се спече и не ми се излиза вече.
Вдига рамене намусено и ти хлопва вратата. Или пък вижда люлката – гондола и се тръшва, че иска да се качи.
- Сигурна ли си – питаш я – нали ти става лошо?
Разбира се, че е сигурна, тя много обича – какви глупости говориш? Ами добре! В момента, в който гондолата отлепя, тя се вцепва в ръката ти (не беше забелязал колко дълги и остри са ноктите й, нали) и започва да пищи с ултразвук в ухото ти. После замлъква само за да отрони едно “ъргх” всеки път, когато се изправите отвесно. След още малко с гробовен глас казва, че ще повърне. Спираш гондолата, слизате и тя се срутва безчувствена на земята. Щом се съвземе достатъчно – за да може да говори – с изненада разбираш, че тя е много обидена, задето си я замъкнал на такова ужасно място. Ти какво, искаш да я убиеш ли?
- Ама ти каза…- започваш ти.
Добре де, казала е. И какво от това?Доводът “ти каза” изобщо не важи за жената. Ти какво?Мъж ли си или лукова глава, щом не можеш да се сетиш какво всъщност е искала тя?
Друг вариант. Нощ. Разхождате се. Сякаш след като се е уверила предварително, че всички кръчми и капанчета наоколо са затворени, тя бодро обявява, че й се яде цаца. Ама много, сега! От къде, по дяволите, да й намериш цаца по това време - при това с безалкохолна бира, защото тя не пие алкохол, но много обича вкуса на бирата? Добре, сещаш се за няколко места, които обикаляте, а тя последователно отхвърля: “много е претъпкано/много малко хора има/много е скъпа бирата”(няма значение, че ти плащаш) и т.н. Тя започва да се цупи и да те гледа обвинително – противно на очевидните усилия, които полагаш да задоволиш капризите й. Замъква те до някаква кръчма – на майната си, за която тя е абсолютно сигурна, че има хубава цаца и безалкохолна бира – онзи ден била там май – само за да откриете, че мястото не съществува от шест месеца.
- А – казва тя весело и без никакво угризение за протритите ти от ходене крака – може и да не е била тази, а и аз май не ядох цаца тогава.
Добре, продължавате. След още някой и друг час безплодно търсене, през което време тя говори изключително и само за цаца и бира, услужлив таксиметров шофьор ви насочва към такова място срещу няколко лева. Плащаш. Слизате. Преди да влезете, тя се врътва и казва, че вече не й се яде цаца, а още по – малко й се пие бира. Иска донътс и кафе. На измъчения ти поглед тя кокетно се усмихва и обяснява колко добре ще ви дойде едно кафе, след като си я накарал толкова да обикаля.
Не изпадай в истерия! Не още! Когато стигнете до кафето, тя ще се намръщи и ще ти каже, че всъщност май е много уморена, за да те чака да пиеш кафе.
Това и още подобни неща се случват всеки ден на всеки мъж, който има и най - беглия досег с женското съсловие.
Жените могат да контролират мозъчния си мензис, но не и да го предотвратявят, с което предизвикват над 90% от битовото насилие – кой би се въздържал. Ти си безсилен да направиш каквото и да е, за да го спреш – той се изсипва стихийно на бедната ти глава, карайки те да се чудиш с какво си заслужил това наказание. Наричаш жената срещу себе си лигла, капризница и още куп неща, за които тя е достойна, макар и в случая да не е виновна – мозъчният мензис просто й се случва.
Да беше станал гей!!!

liusssi82

Настроения от хана

Седмицата мина бързо и неусетно. Залисани в усиления труд по нивите или вечното лентяйство по брега на езерото, малцина въобще осъзнаха, че за пореден път беше преизбран кметът на Лом - VIper666, с кодово название - Кобра Антихрист. Може би много от вас ще намерят за иронично, че точно срещу змия - и то отровна - се съскаше толкова много през последната седмица. Но за наша радост или мъка, зависи кой как го приема, Кобрата не се оказа Кралска и не подмина с мълчаливо пренебрежение целия шум, който се вдигна около и особено срещу него. Може би след наскорошното му обявяване за Сър Вайпър, Лорд на Блондинките, той ще стане по-сдържан- ще видим. Появиха се първите заплахи, за слагане на край на хегемонията на Вайп на кметския стол. Какво ще се случи - бъдещето ще покаже.
Покрай цялата тая суматоха, междуличностното напрежение в града нарасна, скандалите станаха все по-често явление, и доскоро мирните улици на Лом са все по-често нарушавани от скандали, караници и откровени заплахи. За щастие стражата бди и не допуска ексцесии.
В един български град имаше преврат. За всеобща, и най-вече на ломчани изненада, превратът не беше в нашия град. Но бунтарската кръв не се гаси лесно и при самото споменаване на думата бунт, веднага неколцина ломчани скочиха и организираха въоръжена тълпа, която се канеше да тръгне към бунта във Враца. Не съм сигурен колко от тях знаеха къде и кого ще свалят, и дали каузата им е права или не. Имаше бунт и беше техен свещен дълг, като истински ломчани, да присъстват. Че досега бунт без нас не е ставал.
Дали успяха да стигнат навреме или не, все още не знаем. Никой не се е върнал, може би защото въобще не са тръгнали. Съмненията ми, че подобно нещо е възможно, се пораждат от факта, че вчера едва успях да измъкна от избата най-гръмогласния и запален бунтовник, водача на групата Закс. В момента изтрезнява на езерото, а за да няма празно, съм привързал на палците на краката му по една корда - ако клъвне.
Във Видин и Кутловица всичко беше привидно спокойно. Дано скучният живот на гражданите не им дойде в повече и не решат да си го разнообразят.
Засега ще ви оставям, че трябва да видя бунтовника на езерото, дали е добре, ако слънцето много го е напекло да го обърна, а и да си нагледам червеите. Па ако е слука, довечера хана ще предлага рибка.

Време е за времето.

През тази седмица град утрепа рибата и тя изплува на повърхността.Бяха забелязани граждани да събират по 2,3 риби от брега.

Ефектът на глобалното затопляне започна да се усеща, земята изсъхна, нивите почнаха да дават по-малко продукция. Топлината доведе и до голям смрад из града ни.А виновни за това се оказаха няколкото овцеферми и свинеферми.
Тази седмица луната повлия лошо на някой жители на Враца.
Високото атмосферно налагане ще доведе до неразположение на хората с по-високо кръвно налягане.За това наемайте граждани да рабитят, а вие ходете в хана на божествена течност и сладки приказки.

Diloid

Два мръсни вица, дето ползавам да публикувам, докато шефката е в отпуск

1. Мъглива английска вечер. Сър Хенри и Лейди Джейн са пред топлата камина в хола на наследствения замък насред огромното имение. Сър Хенри чете неделното издание на "Езерни новини", доставен с куриерска пратка от Лом в Царство БЪлгария. Лейди Джейн бродира на гергеф епичната композиция "Чутовната битка на Злостър с огромния шаран в ломското езеро". В камината припукват врачански цепеници, а огънят хвърля меки отблясъци в малцовото уиски на лорда. В един момент Сър Хенри вдига глава от списанието, замислено дръпва от лулата, поглежда своята съпруга и казва:

- Знаете ли, Милейди? Замислих се за тленността и преходността на нашето съществувание. И ми дойде следната идея: Ако някой ден аз имам нещастието да Ви надживея, На Вашия гроб аз ще поставя изящен паметник от видински мрамор, на който ще заръчам да бъде изписан следния епитаф: "Тук почива Лейди Джейн - студена както винаги".

В стаята се спуска тишина, накъсвана само от припукването на цепениците в камината. След известно време Лейди Джейн вдига очи от гергефа, оправя с елегантно движение паднала къдрица на челото си, и проговаря:


- Знаете ли, Милорд? Вие наведохте и мен на разсъждения за тленността и преходността на нашето съществувание. И ми дойде следната идея: Ако някой ден аз имам нещастието да Ви надживея, На Вашия гроб аз ще поставя стилен паметник от кутловишки гранит, на който ще заръчам да бъде изписан следният епитаф: "Тук почива Лорд Хенри - вдървен както никога"




2. Утрото след сватбата на Лорд Хенри и Лейди Джейн. Съпружеското ложе е с намачкани чаршафи. Лейди Джейн, наметната с тюркоазен пенюар върху бледорозовата копринена нощница, хлипа пред прозореца. Сър Хенри, облечен в халат с хералдически монограм, нервно пуши пура. В един момент Сър Хенри става и енергично се запътва към банята. След миг излиза оттам с отворен бръснач в дясната ръка. Милейди обръща глава, поглежда го през замъглени от сълзи очи и свежда поглед. Изящните й пръсти стискат мократа кърпичка до побеляване на кокалчетата. Сър Хенри пристъпва към брачното ложе в пълно мълчание. Поглежда Милейди с ледени очи, вдига бръснача и с рязък замах... порязва показалеца на лявата си ръка. Няколко капки алена кръв се отронват върху белите сатенени чаршафи.

Утрото след честването на двадесетата годишнина от сватбата на Лорд Хенри и Лейди Джейн. Съпружеското ложе е с намачкани чаршафи. Лейди Джейн, наметната с тюркоазен пенюар върху бледорозовата копринена нощница, хлипа пред прозореца. Сър Хенри, облечен в халат с хералдически монограм, нервно пуши пура. В един момент Милейди обръща глава, поглежда съпруга си през замъглени от сълзи очи и свежда поглед.После прави три крачки към семейното ложе, прибира мократа от сълзи кърпичка в джоба на пенюара, изсеква носа си с пръсти и с рязък замах... изтръсква белезникавата полутечна субстанция върху белите сатенени чаршафи. На недоумяващия питащ поглед на Сър Хенри милейди отвръща:

- Милорд, преди двадесет години Вие спасихте моята чест. Днес е мой ред да Ви върна жеста!

Zachs

Интервю с Утопия
по изключение взето от мен. Ще бъде публикувано в 2 части.

1. Както виждам, сте омъжена за Dani_ddd. Как се случи?
Това всъщност е сладка история. Бях сравнително нова в света на РК и един ден отидох да сека дърва. Той ги купи от мен и ми изпрати писмо с благодарност. Това беше първото писмо, което получавах и то ме накара да продължа играта(не бях говорила с друг преди това и бях готова да се откажа, преди да съм започнала). Говорихме малко чрез ЛС , докато не осъзнах, че той всъщност има таверна. Посетих го там, сдърпвайки се на шега с една девойка за неговото внимание, и постепенно се влюбих. Останалото е история.

2. Не е било лесно за вас да напуснете дома си и дойдете тук. Как се решихте на тази стъпка?
Определено не беше лесно решение. Марлборо беше единственото място, което познавах и ме беше страх да го напусна. Но имахме малки проблеми с определени хора (някои от миналото на Dani, някои нови), а и получих писмо от Херцога на България, молещ ме да убедя съпруга ми да се премести тук. Очевидно, той е бил канен отдавна, но е избрал да не се местим, защото не е искал да се чувствам не на място. В крайна сметка взехме (правилното) решение да се преместим и просто чакахме Кралят да ни изпрати. Но беше малка изненада, когато това се случи. Бяхме по средата на избори, в които и аз участвах.

3. Съжалявате ли за това?
Определено НЕ съжалявам за преместването си тук. Бях малко разстроена в началото, заради изборите, а и първият път като отидох в таверната, нямах никаква идея какво се случва, но сега не мога да съм по-щастлива. Имам нови приятели, започнах да уча нов език, и се чувствам спокойна за взетото решение. Липсват ми моите приятели и семейството ми от Марлборо, но поддържаме връзка с тях.

4. Какво мислите за България и нейния народ?
Досега не съм срещнала нито един човек, който да не ми допадне. Всички бях много мили с мен и се опитваха да ме накарат да се чувствам добре дошла. Дори говорят английски, въпреки че не им е комфортно, така че можем да си общуваме. Това отчасти е причината да започна да уча български. Не е честно да искам от другите да говорят моя език, ако не направя опит да науча техния. Харесва ми, че това е едно ново начало. Работата и хората са различни и има много възможности, които липсваха у дома.

5.Различава ли се Кутловица от вашия роден град?
Предполагам да, заради мините, заради овощната градина, по-малобройното население, но понякога промените са приятни. В Марлборо имахме гора, каменоломна, много популярна църква и няколко кандидати на всички избори, но хората там са по-затворени (според мен). Хановете не бяха така пълни, макар че, ставаха доста заети при някои случаи, и хората сякаш пазеха повече неща за себе си, отколко тук. Иска ми се да видя повече кандидати във различните избори, през следващите месеци, но освен това, не бих променила нищо в Кутловица.

Платена реклама



Всеки,който има телешки или свински бутове и иска да си вдигне статистиките,нека пише на Noxxxi за поръчка.Цената е 4 жълтици за разсфасоване на 1 бут.