ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ДВАНАДЕСЕТТИ- 10.06.2007 ГОД.
РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК



Този път вместо очерк ще ви публикувам едно много старо писмо, което обикаля интернет пространството от зараждането на глобалната мрежа. Аз лично съм го получавала десетки пъти и винаги ми е доставяло удоволствие да го прочета до край. Винаги съм се замисляла дали съм научила всичко от писмото, или ми остава още да уча.
И тъй като смятам, че всички в тази игра сте ми приятели, ви подарявам “Писмо за истинския приятел”

Едно момиче попитало едно момче дали е хубава.
И той казал .... "не".
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги...
И той казал "не".
Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал,
а той отново отговорил с "не".
Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали
по лицето й.
Момчето я хванало за ръката и казало:
Ти не си хубава, ти си красива.
Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с
теб завинаги.
И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра...
Така че сега ще ти кажа:
Харесвам те заради това, което означаваш за мен...
Истински приятел и ако не получа това обратно, ще разбера твоя намек.
Днес в полунощ твоята истинска любов ще разбере, че те харесва.
Помни:
Добрият приятел ще те измъкне от затвора...
А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря:
НИЕ я оплескахме...
Горд съм, че съм твой приятел!
Прочети всичко до последното изречение.
И не пропускай редове.
Научих..., че животът е като тоалетна хартия, колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.
Научих..., че трябва да сме благодарни, че Господ не ни дава
всичко, което поискаме.
Научих..., че парите не ти купуват класа.
Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден,
правят живота толкова вълнуващ.
Научих..., че под всяка твърда черупка се крие някой, който
иска да бъде ценен и обичан.
Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава
какво ме кара да мисля, че аз мога.
Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги
променя.
Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с
някого само ще му позволиш да продължи да те наранява.
Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих..., че най-лесният начин да израсна като човек е да
се обградя с хора, които са по-умни от мен.
Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде
поздравяван с усмивка.
Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в
него.
Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корав.
Научих..., че възможностите никога не се пропиляват, някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.
Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.
Научих..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам, че ги обичам още веднъж, преди да си отидат от този свят.
Научих..., че трябва да си мериш приказките, защото утре
може да се върнат при теб.
Научих..., че усмивката е евтин начин да си подобриш външния
вид.
Научих..., че не мога да избирам как да се чувствам, но мога
да избирам какво да направя по този въпрос.
Научих..., че всеки иска да живее на върха на планината, но
щастието и израстването се случват, когато я изкачваш.
Научих..., че колкото по-малко време трябва да работя, толкова повече неща свършвам.

Тита

Из "Дневник на Ломската градска стража"
или
Как се става Болгарнинджа

Седмица 6


Ден 1. Дойдоха инструктори и ни раздадоха жребци. После ни прочетоха лекция, че жребците са три вида. Стари - за деца и пенсионери, четирикраки - за обикновени хора, и трикраки - за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем, че еднокраките пехотинци най- добре бягат. Пояздихме добре само дето инструкторите крещяха в несвяст, че полигонните колони трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 2. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 3. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през каменната бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки жребците в зъби. Инструкторите плакаха - от възхищение.

Ден 4. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с балоните. Некрофилов пробва задното витло на единия със зъби, после отхапа флага. Инструкторите не забелязаха.

Ден 5. Започнахме с балоните.Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа лекция на тема: "Физически смисъл на теорията на полета на балона". След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите, че за нас е важно да знаем коя ръчка да държим при полет, а да управлява балон всеки глупак може.

Ден 6. Инструкторите ни показваха предназначението на горелките в балона. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 7. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих балона с коша нагоре. Инструкторът, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи балона. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха - докато заспа.

НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА КОЛЕТ


Здравейте, аз съм Колет!
Не, не си мислете, че съм с френски произход. Аз съм си най-обикновен колет . Като тези, с които пращате подаръци на близките си по празниците, вместо да направите минималното усилие да попътувате малко. Пиша си името с главна буква, за да си придам важност. Защото не си мислете, че ние, колетите, като сме направени от картон, не разбираме от това-онова. Не само че сме по-отракани от писмата и пощенските марки , но и ни се случват по-интересни неща…
Ето например моят живот протече вълнуващо. Родих се в голяма държава (САЩ ) и смело мога да се нарека американски колет. Доста бързо обаче трябваше да отпътувам за Европа, защото в Америка хората не си поплюват и веднага ме изпратиха. Проблемът беше, че моят създател - г-н Робинс не беше много добре с географията. Вместо име на държава му бяха написали само инициалите BG и той, без да се замисли, ме изпрати за Белгия. Пристигнах в Брюксел след 12-часов полет в приятната компания на няколко саксии с генетично изменени култури, три куфара с дрехи на Анджелина Джоли и два скучновати чувала с дипломатическа поща. Посрещна ни прекрасно слънчево време, но белгийските пощенски служители не се радваха да ме видят:
- Тия американци пак са ни пратили български колет! Кога ще се научат да правят разлика между Белгия и България!? - възмущаваше се шефът на Централната поща мосю Гастон Люклер пред един от подчинените си.
- Да им го върнем ли пак, или направо да го препратим за София?
- Ще го препратим, иначе може пак да ни го върнат. Проверете само какво има вътре, че тия българи само с фалшифициране на долари и кредитни карти се занимават.
Да ви кажа честно никой колет не обича да го човъркат митнически служители. Белгийците обаче не ме отвориха, а само ме прегледаха на скенер . Беше приятно, гъделичкащо усещане, което за щастие не навреди на товара ми.
Белгийците бяха силно впечатлени от товара ми и веднага ме изпратиха с пощенска кола към София с печат "ВАЖНО". Проблемите обаче продължиха в Германия.
- Проверете този колет! С тоя печат и получател България не може да няма замесени наркотици - отсече митничарят Хелмут. Този път ме прегледаха със специална радиотехнология, която нямаше да навреди на товара ми. Германците също ахнаха, като видяха какво пренасям, и с леко чувство на завист Хелмут ми постави печат "СПЕШНО".
С толкова печати по себе си потеглих важно-важно към България. Митничарите в Австрия и Унгария ме пускаха веднага, а останалите колети ме гледаха завистливо. Усетих, че приближавам, защото пощенската кола започна да друса неприятно. Стигнахме до румънска граница и веднага започнаха проблемите.
- Опа-а-а, какво имаме тук?! - доволно потри ръце местният началник Радо Беряну. - С тия печати и получател София, това може да е само нещо незаконно. То, не че от тая страна на Дунава сме по-добри, ама на тях само далавери са им в главата. Българските колеги си мислят - каквото не може да се купи с пари, може да се купи с повече пари. Ама на мене, полковник Радо Беряну, тия не ми минават. Веднага да се отвори и да се провери какво има вътре!
Този път проверката не мина толкова приятно. Румънските митничари, макар и внимателно, ме отвориха и ужасени извикаха шефа си.
- Веднага да се затвори! И да го опаковате като нов, че три месеца само на мамалига ще ви държа! - изкрещя полковникът, след като зърна съдържанието.
След еднодневно забавяне, заради процедурите по опаковане и прикриване на следите от отварянето, най-накрая преминах Дунав мост. Обзе ме чувство на добре свършена работа, защото вече наближавах получателя си. Тогава още не знаех, че най-страшното тепърва предстои. Ужасът започна, след като подпийнал пощенски служител на име Янко Джамбазки видя печатите "ВАЖНО" и "СПЕШНО", извади малко ножче от вътрешния си джоб и грубо ме разряза. Всеки на мое място би изкрещял от болка, но ние колетите не можем да крещим. Затова само започнах да изричам наум ругатни по адрес на цялата фамилия Джамбазки. Извергът не се задоволи със стореното и разкъса целия картон, преди да извади съдържанието. Той гадаеше каква ли ще е плячката този път, когато видя предмета, извика ужасен и даже си изпусна ножчето.
- Е, те тоя път изгорех! - проплака Джамбазки. Въпреки това той не изгуби присъствие на духа и бързо започна да ме увива с тиксо. Изглеждах все едно съм преживял мощен взрив и цунами едновременно, а след това някой ме е полял с кафе. Въпреки това явно пощенските служители бяха свикнали с подобни гледки и ме подготвиха за изпращане. Още същия ден куриер ме достави на крайния адрес. Вкараха ме в просторен кабинет и тогава за пръв път видях получателя си.
Беше огромен мъж със сериозно и строго изражение на лицето. Той огледа подозрително облепеното ми с тиксо тяло и ме отвори. Извади златистия медальон и се зачете в посланието: “На генерал-лейтенант Бойко Борисов, за големи заслуги в борбата с организираната престъпност. От Сикрет Сървис”.
Генералът се изтегна доволно в креслото и запали пура. Той беше доволен, че най-после е успял да изчисти негативния образ на България.

Люси

Настроения от хана

И тази седмица премина бързо, неусетно почти. В Лом всичко беше спокойно, успокиха се страстите от миналата седмица и работа за градската стража нямаше. Затова и гордите ни пазители не можеше да бъдат изхвърлени от хана. Пиха и пяха войнишки маршове, поразии не направиха, все пак ханът е кметски. Па кметът им плаща заплатите, лесно му е да направи удръжки. Като стана дума за кмета, новопроизведения Лорд, той нещо се позагуби. Причините, предполагам са руси и синеоки. Дано риболовът му да е успешен и кукичката му никога не се изкривява или остава неизползвана. В града се появи вече и пекар, който автоматично отвори и конкурентен хан, чрез който да разпределя мазните блага, наричани от него "Татуински банички". И изглежда Силата пече банички вместо него, защото Проди не може да бъде измъкнат от хана. В една ръка прегърнал халба, в друга- франзела на 2 строшена, очи светлеят, крака се люшкат, уста целува бирата студена. Наздраве, Ваше майсторско джедайство.

Градът ни буквално се облагороди. В момента в списъка на кметството има 5 (петима) благородници, живеещи в нашия красив, крайезерен град. Очевидно Благородията предпочитат крайезерния въздух повече от горския.
И тая сутрин се забеляза как гордият жител на Кутловица, Дани_ддд, влезна в тъмна доба в града, стиснал по 2 сопи във всяка ръка, захапал нож от калена стомана. Обикалял из града и питал де е редакцията на местния вестник, и къде живее оня журналист, де тайно-тайно взимал интервюта от жена му. Надяваме се, че краката на колегата да са бързи, като перото му, че хване ли го Дани - колегата много ще ни липсва.
Като се заговори за ножове само да допълня, че желязната криза, очевидно се е отразила не само на количеството, но и на качеството на желязото. Все повече животновъди се оплакват, че ножовете им се чупят след 1-2 кланета. Надяваме се майсторството на нашите ковачи да успее да компенсира този неочакван ефект.

Лети пътнически самолет Москва - Одеса. (Уточнявам, че събитията се развиват доста години преди 11 септември). Тъкмо надписът "затегнете коланите и не пушете" започва да избледнява, когато в кабината при екипажа връхлита пребледнял пътник и задъхано почва да нарежда на командира на полета:

- Карай самолета за Истанбул!
- Ама какъв Истнабул, ние по разписание сме за Одеса. Как Истанбул? Че то до там горивото няма да ни стигне.
- Като няма да стигне горивото, иди се разбери с бабичката на второ кресло трети ред, дето държи бомба в дамската си чантичка.

Лети пътнически самолет Москва - Одеса. Тъкмо надписът "затегнете коланите и не пушете" започва да избледнява, когато в кабината при екипажа връхлита разгневен пътник, задъхано разкопчава шлифера си, вади отвътре калашник и нарежда на командира на полета:

- Карай самолета за Одеса!
- Ама каква Одеса, ние летим за там по разписание.
- Абе разписание, разписание, ама миналият път пак беше за Одеса по разписание, аме закарахте в Истанбул.

Лети пътнически самолет Москва - Одеса. Тъкмо надписът "затегнете коланите и не пушете" започва да избледнява, когато стюардесата взема микрофона за салонната уредба и с ледено студен глас се обръща към стихналите пасажери:

- Уважаеми пътници, моля отсега да се разберем кой за къде пътува.

Та, ще ми се и на на мен, най сетне да се разберем в тази игра закъде пътуваме. Закъде пътува нашият наивен херцог с неговата "вяра в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи"? Все прекрасни неща за един млад поет, ама какво прави с тях държавникът. Накъде пътува БУЛ, където лявата ръка не знае какво прави дясната, а пък двете вместо да мият лицето бъркат до лакти в кацата? Накъде пътува Трасти (освен към бесилката) с нейните тамагочита, които играят някаква своя собствена игра противно на общата стратегия за развитие на царството и когато търговският министър доставя стоки за производство, те ги изкупуват за шерифа? Закъде пътува АРАХ и неговият шизофренен втори акаунт Акулеате във Враца, който заедно със падуана им Тино водят Враца към тотално несъобразяване със законите в царството. Закъде пътува Арах и неговото ССС като чрез злоупотребата с бъгове в таверните и подготвя тотален срив за икономиката?

Време е за въпроси, на които е нужно да се отговаря. А не за отстрелване на журналисти, които ги задават. Преди да е станало прекалено късно. Преди на хората да им писне да работят и да поръчат на ковачите да прековат плуговете им на мечове...



Закс

А, привет на всинца ви. Бех се малко позатрил, ма ся ша ви разправям какво стана, та баш никаквеца у наше село, стана Съ Лорд. Нали бех затрил аз барата у селото, та оная фана икулугическа катастрофа и стана черна целата, викам да мина у нелегалност малко по гурата, дорде се размине на кмето яда. Че га го видех след случката, оная пипилянка така ми изсъска, още се будя потен и с писък нощно време. Та поскитах аз из гурата, едох желъди, опознавах се с некви мечки и бегах после от некви ревниви мечоци, абе беше арно. Веднъж изскочи некъв пор да ми спори за правата ми да му спя у дупката, ма кът ме пумириса и избега. Откъсна кат кучка от пес, не бех виждал такава скорост. Ама стига ви толкоз турстическа идилия, да минем сега на темата, без фосфати.
Така бех задремал една вечер, ама си спим и даже похъркваме, то дупката на пора беше удобна, топла, приятно ароматна, не кат мойта колиба- де кмето ми я даде. И по едно време нещо ме буди. Отварям аз зъркели, глеам неква булка, такваз убава, нежна, с розави дрешки. Па аз след случката с шарана на всекви вече не се шашкам, ма станах, изтупах се, па викам " Що дириш тука, маце? " Оная, такваз, леко потрепери, па ми каза "Язе съм феята на сънищата, ама сега съм в нелегалност, оти един има един Самаритан у Лом, де ме е пуснал за издирване, жива или умрела, много ми е лют, оти неква лодка искал, па не съм му дала. Та ше мое ли да се скрия при тебе" . А аз на свой ред и отговорих "Ше мое маце, ма ше искам 2 услуги в замяна".
Втората беше, че искам да съм праф, га спорим с кмета за барата, оти исках да се връщам вече у село, при уфчиците на лютата с гевреците, ама па не ми се плащаше глоба. Ма, сигур по време на изпълнението на 1та услуга, много съм я разтърсил, та са и заглъхнали ушите и оная ме напрай граф. И върнах се аз у наше село, па къщето ми станало замък, цвили у кунюшнята некъв кон, ма файда от него - никва, мъжки е.
Ама големи кахъри с ората, де шетат у дома, неква там, Камердерка ли, как каза, че и беше името, ми фанала чорапа и го изпрала. Аз сега с к'во ке риболовя? Че се уволняваме вече, то се вижда. И мирише у нас едно такова, странно. Питах ги - проветрили били. Ем им казах да не ползват никви химии у назе. Както и да е, аз ке одя да си пия бирата у хана, оти у нас само некво червено нещо има у избата, де не го знам к'во е, мо'е и да искат да ме тровят гадините...

Интервю с Утопия
/втора част/

6. Какво/кой ти липсва най-много?
Липсват ми моите сестри: Lady LilDaemon и Anairda, също и приятелите ми, които ми бяха като семейство; моите "братя" Lukej и Henryx, и "сестрите ми" Sybil, Manerta и Sarenne. Естествено, липсват ми и други приятели, с които сега сме разделени, но тези са, които ми липсват най-много. Всъщност аз се опитвам да ги убедя да се преместят тук, защото прекрасно. И очевидно Марлборо залязва, след като Дани и аз напуснахме. Всички го напускат в момента.

7. Хората в Кутловица са известни със своя чар. Ревнувате ли от местните девойки??
Определено не ревнувам, от никого тук. Даже ще ми е приятно да се сприятелим с момичетата. Чарът е много хубаво нещо, но и аз съм не по-малко чаровна. Много жени може би биха били ревниви и да се притесняват , че съпрузите им биха могли да кривнат.Двамата с Дани сме много щастливи един с друг и никой от нас не би могъл да желае повече.

8. Виждам, че синът Ви носи красивото българско име Желязко. Как се спряхте на това име?
Когато с Дани разбрахме, че съм бременна, започнахме да обсъждаме имена. Той поиска Желязко( ако е момче - на името на баща му) и женският му вариант, ако е момиче. Аз се интересувам от значението на имената и като разбрах какво означава Желязко, се съгласих за момче. Но бях твърда да не наричаме дъщеря си така. Исках нещо по-женствено и деликатно, със скрита сила. Накрая се съгласихме на Жулиет, ако имаме дъшеря, но засега Желязко (или Боб, както го наричат приятелите ми в Марлборо) е напълно достатъчен. Чувствам се привилегирована, че кръстихме сина си на дядо му по бащина линия, и съм единствено тъжна, че никога не съм срещала този човек. Но знам, че ако Желязко стане и наполовина мъж, колкото Дани твърди, че е баща му, знам, че ще съм най-щастливата майка.

9. Каква личност сте в реалния живот?
В реалния живот, аз съм обикновено момиче. Изучавам езици в университета и се надявам да стана учител. Щастлива съм, че открих любовта, имам прекрасни приятели и семейство, които ме подкрепят, и имам увереността,че ще постигна мечтите си. Обичам да играя различни видео игри, да гледам анимации, да чета манга(като Naruto, Rurouni Kenshin, Bleach и други)и съм обсебена от Капитан Джак Спароу от Карибски пирати и Фантома от операта. Обичам да рисувам, да пиша разкази и стихове и да се упражнявам на моето пиано. В крайна сметка, аз не съм особено специална, без скрити таланти, скрити сили или опустошаваща красота(въпреки че Дани мисли другояче), но се чувствам благословена с живота, който водя.

10. Кой е въпросът, който пропуснах да Ви задам, и как бихте му отговорили?
Хммм... въпросът, който не ми зададохте: "Какъв е любимият ми цвят?" Всъщност, мисля, че обхванахте всичко.
Но, ако имате други въпроси, моля не се притеснявайте да ги зададете.

Благодаря ви за интервюто. Беше забавно и се чувсвам още по-желана във вашата красива страна.

И тази седмица времето беше предимно преобладаващо с купесто- дъждовните си облаци . Дъждът не спря да вали.Ломското езеро(или както аз го наричам "жаборняка") заля част от нивите , който се намират в близост до него. От придошлата вода се напълниха и реките. Впоследствие от това воденичните камъни на нашите мелничари се въртят с невероятна скорост. Дали това ще доведе до по-добро качество на брашното не е ясно.
Повечето от земеделските култури потънаха под вода. Свика се кризисен щаб за вземане на мерки.
За 5 дни слънцето не проби нито веднъж облаците. Това даде отражение предимно в хановете. Толкова бира се изпи , че на никого не му пукаше за проливния дъжд навън.
Най- добрата новина е , че от тази седмица си имаме дърводелец, който може да скове лодки за по -лесно плаване по улиците.
_________________

Дилоид

Отвори врати най-новият и най-модният в последно време хан "ССС". Заведението се държи от заслужилия майстор-джедай Проди, който го използва за директна дистрибуция на неговите вкусни и винаги пресни "Татуински банички" със сирене от Дегоба. Надяваме се, че майсторските умения и деветстотингодишният опит на пекаря-джедай, ще бъдат превърнати в прекрасна храна за всички гладни жители и гости на Лом. Нека силата бъде с него!

Цената на кулинарните шедьоври ще бъде 7.50.