ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ШЕСТИ - 29.04.2007 ГОД.


ОТ ДНЕС ВАШИЯ ЛЮБИМ ВЕСТНИК, ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЕДМИЧНО СПИСАНИЕ.
ВСЯКА СТАТИЯ ЩЕ ИЗЛИЗА В ОТДЕЛЕН ПОСТ, ЗА ДА СЕ ЧЕТЕ ПО - ЛЕСНО.
ВИНАГИ КОГАТО ИМА ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ, ЩЕ ИЗДАВАМЕ И ПРИТУРКИ КЪМ СПИСАНИЕТО.
НАДЯВАМЕ СЕ НОВИЯ ФОРМАТ ДА ВИ ХАРЕСА И ДА ЧАКАТЕ ВСЕКИ БРОЙ С НЕТЪРПЕНИЕ.

РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК

"ЧОВЕКЪТ е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък. "


Днес ще ловя риба! С тази мисъл в главата се събудих и хукнах към синьото езеро. Докато чакам някоя заблудена рибка да скочи сама в кофата ми, съм си потопила краката във водата и блея към небето. Блея си аз и си мисля - ей тая игра е по-реална и от живота ве - в един момент се оказва, че правиш нещо, което хората харесват /в случия вестник/, ставаш известен и хоп - единствената действаща партия наоколо /в случия БУЛ/ не пропуска възможността и ти предла да станеш нейн член.Да ви кажа честно, не се двоумих много, та нали ако искаш промени, трябва сам да се бориш и ето ме горд член на БУЛ. Такааа до тук добре издигам се по житейската стълбичка - играта върви, трупам си статистики и какво се оказва, че има вътрешно - партийни избори. А сега какво ще правя? Никого не познавам, не съм била достатъчно с тях, за да ги опозная. Е какво толкова, та нали си имам трима колеги от редколегията, които са членове на БУЛ, така че ще гласувам за тях, а ако и те постъпят така, поне двама от нас могат да влезнат в кандидатската листа. Така и направих, но... Ооо, Небеса мои!!! На следващия ден се оказа, че само нашия любим Барман влиза в листата, а на всичкото отгоре е и единственият гражданин на Лом в нея. Та така, напълно както в реалния живот, общо взето кой, кого ще ... /твърде съм възпитана за да го напиша/. Жалкото в случия е, че Лом е в ролята на губещия.
Ние сме най-бързо развиващият се град, а какво се оказва - единствени ние си имаме кмет, който не е оттук. О, не, не ме разбирайте погрешно, аз обичам Вайпър, дори гласувах за него, ако не сте забравили, аз изпратих позиви на всички да го подкрепят, когато беше свален, но все пак поглеждаме истината в очите - той не е от Лом.
Ние сме единствените, които си нямаме играчи второ или трето ниво в града.
И не на последно място ние сме единственият град с един единствен кандидат за съвета на България.
А сега вие преценете, не е ли точно като в реалния живот - тези, които вървят най-бързо, трябва да бъдат препънати, за да се изравнят с другите.
Гласувайте за Дзвер, за да сме сигурни, че ще имаме представител във властта.
Ей, рибата наистина сама си дойде при мен, айде да си ходя да я чистя, че да не се вмирише и тя.
Благодаря, че изчетохте всички тези глупости!
_________________
Тита113

УСМИХНИ СЕ!
Бунтове… Метежници… Размирици и разкол… Нов кмет през 2 дни… И глад, глад, глад. Писна ми… И така, аз, обикновеният фермер, подтикнат от желание за мир и стабилност (и донякъде от слуховете за огромния полагаем порцион в гарнизона), захвърлих мотиката и грабнах меча. Ще служа на кмет и родина. И така се роди:

Из “Дневник на Ломската градска стража”
или
Как се става Болгарнинджа…

Първото, нещо което ми направи впечатление, след като се записах в градската милиция, беше един лозунг, написан върху пергамент от свинска кожа (хм, значи все пак имало и животни в наше село, не е само слух), в центъра на казармите (набързо приспособени барачки, недалеч от кметството), който гласеше:

"Повече кръв в учението - по-малко пот в боя!"


Ден 1.
В нашата новобранска рота пристигна капитан. Г-н капитан Viper666. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрелът е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2.
Дойде новият старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде шлема на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3.
Изясни се, че по повод на разстрела капитанът се е помайтапил. Нищо, като се видим, ще се посмеем. След обучението.
Ден 4.
Днес няма тренировки. Строим вишка.
Но старшината реши и това да е тренировка. Взе ни инструментите. Сега ковем гвоздеите с юмруци, а дъските режем и оглаждаме с длани.
Вишката още не е готова, а дъските свършиха. Ние сме си виновни. Започнахме да се състезаваме, кой ще забие гвоздея с най-малко удари. От голямата сила на ударите доста дъски се нацепиха.
Накараха ни да си насечем дърва, за да довършим. Отново с голи ръце. На инат изсякохме половината дърва около езерото.
Старшината е доволен. И вишка има, и дърва за зимата. Обеща ни награда.
Вечерта донесе пиене и си тръгна! Не вярваме на очите си! И старшината бил човек. Но няма мезе. Измислихме решение - най-близката свинеферма. Набегът беше успешен, но имаше недоразумения. Казах на Некрофилов да се погрижи за кучетата. А той проявил чувство за хумор, зашеметил ги леко и ги сложил да сучат от свинята-майка.
Ден 5.
Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6.
Сутринта старшината дойде бесен. Разбрал е за свинките. За наказание цялата рота сме в каменоломната днес. Пак не ни даде инструменти, но за сметка на това ни даде норматив. До обяд го преизпълнихме. С песен на уста - от радост, че не сме на ямите.
В обедната почивка оглаждахме камъните на блокове. Естествено, с длани.
След това разбрахме, че радостта е била малко преждевременна. С цел предотвратяване на бъдещи набези, старшината ни накара да построим стена около поделението. До вечерта беше готова - здрава и три метра висока. И пак имаше недоразумения. От яд, старши забравил да планира врата. Теглихме жребий и редник Некрофилов изгуби. Утре главата може и да го боли, но порталът се получи красив. Останалите блокове старшината нареди да се хвърлят до кметството. Хвърлихме ги. Буквално...
Ден 7.
За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и запали огромен огън на дъното им – имало излишъци дърва на пазара. Само да разберем, кой ги внася... Петнадесет метра - детска игра за нас.
Злостър от Ломстър

СВЯТ ШИРОК

Враца. Врачанската индустрия има намерение да лансира една нова професия, която все още не фигурира в регистрите. Нашите читатели сигурно се питат: "Каква е тази трета индустриална революция?". Е, все още парната машина не е измислена, но във Враца мислят да смаят света с нещо невиждано. Врачани, заслепени от недоимък и глад, са решили да стават бобри, поради голямото изобилие на суровина, като по този начин кризата ще бъде обесена на дърво. Най-модната фраза по улиците и хановете тези дни е: "Ние сечем дървета - не ни занимавайте с храна", вследствие на което има 49 загинали в битка за живота, 19 са отшелници, а гробари липсват. Кметството спешно търси собственици на кирки и лопати за заравяне на умрелите.

Кореспондентът ни от град Видин замина в командировка, без да остави информация (за което се извиняваме). По непотвърдени източници е дошъл на кални бани на Ломското езеро, за да лекува лумбагото си!
Люска

С ПЕРО В РЪКА
тук ще пуликуваме всичко каквото ни изпратят нашите читатили

Здравейте! Ако слОчайно сте се захванали да четете това, то непременно вие сте: смотан/тъп/грозен/дИбел/дебИл/недоволен и искате да промените нещо в себе си. Ако е така, смятам, че сте попаднали на (не)правилното място. И все пак надявам се моите мисли да бъдат полезни на младото подрастващо поколение особено с ниво 0, което непременно иска да бъде ФЬЕШЪН!
Седя си аз на кея на Лом и си чопля семки. Спохождат ме странни мисли.
Първо - защо езеро? То си е река и не коя да е, а - Дунав! Следя си емисията на програма "Христо Ботев" "Нивото на реката в сантиметри" и изведнъж - о, ужас!!! Във Видин няма вода! Не може да бъде ... не може, ама е факт! Тия чичовци, дето са правили тая игра, поне да бяха прочели, че много преди галите да населят земите им, тая река си е минавала през Видин! Или да бяха разгърнали поне един атлас... ама нейсе.
Обзавели града с гора напук на всички играещи. ОК де - ще го понесем някак. Виж на Лом водата уцелили, та сега сме извор на интелекта.
Погледът ми се спира на двама рибари, метнали въдиците си в едно квадратче. За да няма сърдити, ще ги нарочим от Монтана (не оная в Щатите ) и Червен Бряг (не това, което идва на някои веднъж месечно, а може и да не дойде). Гледат разсеяно, нашите хора, насам-натам, но нито за миг не изпускат от поглед плувката на другия. В един момент стана адски интересно - и двете плувки пощуряха. Теглят те и от водата се подава страхотен рибок. Един, но закачен и на двете въдици. Страхотен, защото за всеки рибар би било гордост да се снима с него и да разтяга ръце докъдето може, за да покаже размерите - като рибока, които се канеше да улови - Cacafuego - за спраФка Видинския форум "Как се лови риба". Ами сега? Как да я делят? На всеки е нужна рибка. По едно време тоя от Монтана вика: Дай си теглим по едно спарче и който ОХ-не губи рибата. Другия помисли малко и се съгласи. Метнаха ези-тура и честта да се доказва се падна на този от Монтана. Запретна човекът ръкави и се захвана здраво за работа. А вторият стиска зъби и мълчи - инат. Голям инат! Мина доста време и настана моментът за смяна на ролите. Този, дето беше в неизгодна позиция, започна да клати глава и гневно процеди:
- Ей сега ще разбереш как се прави това...
Явно доста спортна злоба беше събрал човекът и както беше застанал на стартова позиция, първият го погледна, после погледна рибата и отново забоде поглед в лицето на "опонента" си. Усмихна се кротко и каза:
- Виж какво, вземи я... аз... риба не ям...
Събра си такъмите и отпраши по пътя за Монтана, защото имал нива за работене...
Такааа... това беше първото и заобикалящата го действителност.
Втората мисъл, която ми мина, бе вследствие на това, че кесията ми е пак и отново празна ( Марлоу пасти да яде ).... Купуваш, продаваш, работиш, работят ти ... и всичко се върти в кръг. Хм... и какво? То тук не е като в Империята - влизаш, оглеждаш се, изплющваш някого в обхват x10 или ако няма, гледаш долна граница на обхват х2 или х3. Като се приберат "веселите мародери", ти носят парици много и почваш да се чудиш за какво да ги ползваш. А тук какво? Мизерия... нема и дрехи... само някакви препаски сложили и слава Богу! Щото ако бяха ни оставили без... НС-БОП можеше закрие сайта поради порнографски оттенък.
И в този ред на мислието какво ми мина през главата. Днес чух една жена да казва на друга:
“Ако не ми бяха заети ръцете – щях да ти покажа какво ми се случи снощи!”
Е, на мен ръцете така и така са ми свободни – ще взема да ви разкажа за нещо, което ужасно, ужасно, ама УЖАСНО ме дразни!
Това е последният кулинарен писък (ама наистина писък) на кухненския персАнал на всяка такована родна така наречена пицария!
Едно от най-модерните явления ТУК И СЕГА е такованата пица на парче!
Привнесено от всмърдяните на гранясало улици на Турция и Гърция, явлението “пица на парче” светкавично се превърна в хит за вечно гладния българин!
В бързината да “сгъне” нещо на цена от лев – лев и двайсет, жертвата така и не забелязва от какво точно се състои кулинарното извращение: полу-сурова подметка от тесто, украсена с три кръгчета от стар кренвирш, 4 люспи чушка и няколко пръски кетчуп за цвят… Този боклук ни се продава като “Пица с шунка и гъби”! А представяте ли си какво има в калцонето, което е затворено… Аз си представям какво НЯМА. Ето какво: няма кашкавал, няма шунка, няма гъби, няма домати, няма подправки и най-важното - няма смисъл!
Човек остава с надеждата, че след като изяде това подобие на повръщано, отнякъде ще излезе Влади Въргала и ще каже: “Вие станахте жертва на Сладко отмъщение!” Но не би!
Очевидно вече и пицата, както и Демокрацията, я продават само на парче, като и в двете, в това вече сме сигурни - не слагат достатъчно салам!
Уважаеми пицо-производители!
Всички вие, дето си вадите парчетата на улицата!
Не страдам от излишен педи-РАСИЗЪМ ( за сведение на цензурата това е няколко педи расизъм ), но искам да ви кажа следното:
Да мислиш със задника си не е срамно, срамно е когато това ти доставя удоволствие!
А бе, защо ги четете тия щуротии? Хайде бегом по нивите, че да не дойде Оная с Косата (оная не е тая, дето ходи при стилист Капанов за прическа - друга е! ).
... И за сведение на Pafko ще му изпея нещо в стил Мюзик-Айдъл:
"Свинята съм ти заклала ... " - да не си мисли, че само чопля семки...
... а бе вий още ли четете ?!?

Уоти /Wtf/
Да ви е сладка пицата

НАСТРОЕНИЯ ОТ ХАНА

След критиката към Jah , същият реши да компенсира бармана и му даде 20 чар за деня. В момента барманът е литнал по жени и не може да върже два реда на кръст Smile

Както в книгите на Пратчет , а и не само неговите, любимото занимание на боговете е да си правят майтап с хората. Е, и нас не ни подмина - великите Богове на кралствата дадоха поле на хората да развихрят страстите!
Хората се насочват към Хана , влизат с каубойски шут (да не забравя да ремонтирам вратата) , "Барман - сипи една бира" , "Какво стана с проклетото ядене , как така тези проклети богове ще спрат проклетия пазар и проклетата каручка с царевица за пуканки не може да стигне до проклетия хан!" (с малко фантазия може да замените "проклетия" с други думи като се започне от ".........." мине се през "#!?!%#+?%" и се стигне до "биииииип").
Добре, че има бира - все пак е доказано, че бирата си е баничка с капачка!
За всеобща радост характерът на Боговете е доста променлив и в един момент , късно вечерта, когато хората, порядъчно почерпени, обмисляха щурма на Свещенната планина (по модел на бунтовете - разбира се) , Великите решиха, че тази игра им е писнала и се отказаха от нея .
Препълнената ("добрата" , "хубавата" и т.н.) каручка паркира благополучно до задния вход на Хана. С помощта на хората разтоварихме стоката (ей то вярно си беше много - ако трябваше сам да разтоварвам...) и... както е типично за хората - започнаха да се майтапят с неволята и с думи като "коколест" , "кожест" , "умиращ"....
Всичко е добре, когато завършва добре .... само искам да кажа:
Този, който откачи големия полюлей, висящ от тавана, да дойде да го закачим обратно - сам не мога!!!

Дзвер

Докоснат от боговете

Дългосрочна прогноза от един самопровъзгласил се синоптик.

Понеделник.Кофти време.Да не се излиза от кръчмата.Ама и да не се яде, че така по- лесно се лавира в политиката.
Вторник.Продължава лошото време.Някои граждани почват да се отчайват вече.Тръгват да търсят помощ в други градове.
Сряда.Почва да се прояснява.Гражданите се обнадеждени, че може да се оправят нещата.
Четвъртък.Грее слънце.Настроението вече е много добро.Всичко върви нормално в града.Има и граждани, които вече са по - обнадеждени за развитието си - явно са намерили тънката нишка на парите.
Петък.Ден на Майстора.Ама май тук не важи това.Всички си бачкаме и хич не ни пука.

Събота.Пазарен ден.Пак ще почнат да се въртят стоки на пазара, кои за размяна на пари, кои не, ама важното е да има оборот на пари.

Неделя.Няма по- мързелив ден от него.Повечето граждани са на градския площад.Някои джапат в шадравана, други се разхождат до църквата.

Общо взето времето е преобладаващо за БИРА.А как ли е времето във Видин,че много ломчани са тръгнали за там, надявайки се да ядат месо?Успех!
Дило


Всяка държава си има история. Дойде времето, когато нашето царство ще се впише в хрониките. Драги съграждани, нека направим България известна и на другите държави в Ренесансовите кралства.
Молим всеки, който има какво да запише, да влезе във форум България - тема Архив.
Напишете нашата ИСТОРИЯ!!!

Корекции:
Охобохо
Люси