Броеве:
"Езерни новини", бр. празничен "Езерни новини", бр. 21 "Езерни новини", бр. 20 "Езерни новини", бр. 19 "Езерни новини", бр. 18 "Езерни новини", бр. 17 "Езерни новини", бр. 16 "Езерни новини", бр. 15 "Езерни новини", бр. 14 "Езерни новини", бр. 13 "Езерни новини", бр. 12 "Езерни новини", бр. 11 "Езерни новини", бр. 10 "Езерни новини", бр. 9 "Езерни новини", бр. 8 "Езерни новини", бр. 7 "Езерни новини", бр. 6 "Езерни новини", бр. 5 "Езерни новини", бр. 4 Притурка "Любопитно" към бр. 3 на "Езерни новини" "Езерни новини", бр. 3 Извънредна притурка към бр. 3 на "Езерни новини" "Езерни новини", бр. 2 "Езерни новини", бр. 1
"Езерни новини", бр. 6
2008-01-01 12:47:08
ЕЗЕРНИ НОВИНИ
БРОЙ ШЕСТИ - 29.04.2007 ГОД.
ОТ ДНЕС ВАШИЯ ЛЮБИМ ВЕСТНИК, ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЕДМИЧНО СПИСАНИЕ.
ВСЯКА СТАТИЯ ЩЕ ИЗЛИЗА В ОТДЕЛЕН ПОСТ, ЗА ДА СЕ ЧЕТЕ ПО - ЛЕСНО.
ВИНАГИ КОГАТО ИМА ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ, ЩЕ ИЗДАВАМЕ И ПРИТУРКИ КЪМ СПИСАНИЕТО.
НАДЯВАМЕ СЕ НОВИЯ ФОРМАТ ДА ВИ ХАРЕСА И ДА ЧАКАТЕ ВСЕКИ БРОЙ С НЕТЪРПЕНИЕ.
РЕДАКЦИОНЕН ОЧЕРК
"ЧОВЕКЪТ е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък. "
Днес ще ловя риба! С тази мисъл в главата се събудих и хукнах към синьото езеро. Докато чакам някоя заблудена рибка да скочи сама в кофата ми, съм си потопила краката във водата и блея към небето. Блея си аз и си мисля - ей тая игра е по-реална и от живота ве - в един момент се оказва, че правиш нещо, което хората харесват /в случия вестник/, ставаш известен и хоп - единствената действаща партия наоколо /в случия БУЛ/ не пропуска възможността и ти предла да станеш нейн член.Да ви кажа честно, не се двоумих много, та нали ако искаш промени, трябва сам да се бориш и ето ме горд член на БУЛ. Такааа до тук добре издигам се по житейската стълбичка - играта върви, трупам си статистики и какво се оказва, че има вътрешно - партийни избори. А сега какво ще правя? Никого не познавам, не съм била достатъчно с тях, за да ги опозная. Е какво толкова, та нали си имам трима колеги от редколегията, които са членове на БУЛ, така че ще гласувам за тях, а ако и те постъпят така, поне двама от нас могат да влезнат в кандидатската листа. Така и направих, но... Ооо, Небеса мои!!! На следващия ден се оказа, че само нашия любим Барман влиза в листата, а на всичкото отгоре е и единственият гражданин на Лом в нея. Та така, напълно както в реалния живот, общо взето кой, кого ще ... /твърде съм възпитана за да го напиша/. Жалкото в случия е, че Лом е в ролята на губещия.
Ние сме най-бързо развиващият се град, а какво се оказва - единствени ние си имаме кмет, който не е оттук. О, не, не ме разбирайте погрешно, аз обичам Вайпър, дори гласувах за него, ако не сте забравили, аз изпратих позиви на всички да го подкрепят, когато беше свален, но все пак поглеждаме истината в очите - той не е от Лом.
Ние сме единствените, които си нямаме играчи второ или трето ниво в града.
И не на последно място ние сме единственият град с един единствен кандидат за съвета на България.
А сега вие преценете, не е ли точно като в реалния живот - тези, които вървят най-бързо, трябва да бъдат препънати, за да се изравнят с другите.
Гласувайте за Дзвер, за да сме сигурни, че ще имаме представител във властта.
Ей, рибата наистина сама си дойде при мен, айде да си ходя да я чистя, че да не се вмирише и тя.
Благодаря, че изчетохте всички тези глупости!
_________________
Тита113
УСМИХНИ СЕ!
Бунтове… Метежници… Размирици и разкол… Нов кмет през 2 дни… И глад, глад, глад. Писна ми… И така, аз, обикновеният фермер, подтикнат от желание за мир и стабилност (и донякъде от слуховете за огромния полагаем порцион в гарнизона), захвърлих мотиката и грабнах меча. Ще служа на кмет и родина. И така се роди:
Из “Дневник на Ломската градска стража”
или
Как се става Болгарнинджа…
Първото, нещо което ми направи впечатление, след като се записах в градската милиция, беше един лозунг, написан върху пергамент от свинска кожа (хм, значи все пак имало и животни в наше село, не е само слух), в центъра на казармите (набързо приспособени барачки, недалеч от кметството), който гласеше:
"Повече кръв в учението - по-малко пот в боя!"
Ден 1.
В нашата новобранска рота пристигна капитан. Г-н капитан Viper666. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрелът е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2.
Дойде новият старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде шлема на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3.
Изясни се, че по повод на разстрела капитанът се е помайтапил. Нищо, като се видим, ще се посмеем. След обучението.
Ден 4.
Днес няма тренировки. Строим вишка.
Но старшината реши и това да е тренировка. Взе ни инструментите. Сега ковем гвоздеите с юмруци, а дъските режем и оглаждаме с длани.
Вишката още не е готова, а дъските свършиха. Ние сме си виновни. Започнахме да се състезаваме, кой ще забие гвоздея с най-малко удари. От голямата сила на ударите доста дъски се нацепиха.
Накараха ни да си насечем дърва, за да довършим. Отново с голи ръце. На инат изсякохме половината дърва около езерото.
Старшината е доволен. И вишка има, и дърва за зимата. Обеща ни награда.
Вечерта донесе пиене и си тръгна! Не вярваме на очите си! И старшината бил човек. Но няма мезе. Измислихме решение - най-близката свинеферма. Набегът беше успешен, но имаше недоразумения. Казах на Некрофилов да се погрижи за кучетата. А той проявил чувство за хумор, зашеметил ги леко и ги сложил да сучат от свинята-майка.
Ден 5.
Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6.
Сутринта старшината дойде бесен. Разбрал е за свинките. За наказание цялата рота сме в каменоломната днес. Пак не ни даде инструменти, но за сметка на това ни даде норматив. До обяд го преизпълнихме. С песен на уста - от радост, че не сме на ямите.
В обедната почивка оглаждахме камъните на блокове. Естествено, с длани.
След това разбрахме, че радостта е била малко преждевременна. С цел предотвратяване на бъдещи набези, старшината ни накара да построим стена около поделението. До вечерта беше готова - здрава и три метра висока. И пак имаше недоразумения. От яд, старши забравил да планира врата. Теглихме жребий и редник Некрофилов изгуби. Утре главата може и да го боли, но порталът се получи красив. Останалите блокове старшината нареди да се хвърлят до кметството. Хвърлихме ги. Буквално...
Ден 7.
За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и запали огромен огън на дъното им – имало излишъци дърва на пазара. Само да разберем, кой ги внася... Петнадесет метра - детска игра за нас.
Злостър от Ломстър
СВЯТ ШИРОК
Враца. Врачанската индустрия има намерение да лансира една нова професия, която все още не фигурира в регистрите. Нашите читатели сигурно се питат: "Каква е тази трета индустриална революция?". Е, все още парната машина не е измислена, но във Враца мислят да смаят света с нещо невиждано. Врачани, заслепени от недоимък и глад, са решили да стават бобри, поради голямото изобилие на суровина, като по този начин кризата ще бъде обесена на дърво. Най-модната фраза по улиците и хановете тези дни е: "Ние сечем дървета - не ни занимавайте с храна", вследствие на което има 49 загинали в битка за живота, 19 са отшелници, а гробари липсват. Кметството спешно търси собственици на кирки и лопати за заравяне на умрелите.
Кореспондентът ни от град Видин замина в командировка, без да остави информация (за което се извиняваме). По непотвърдени източници е дошъл на кални бани на Ломското езеро, за да лекува лумбагото си!
Люска
С ПЕРО В РЪКА
тук ще пуликуваме всичко каквото ни изпратят нашите читатили
Здравейте! Ако слОчайно сте се захванали да четете това, то непременно вие сте: смотан/тъп/грозен/дИбел/дебИл/недоволен и искате да промените нещо в себе си. Ако е така, смятам, че сте попаднали на (не)правилното място. И все пак надявам се моите мисли да бъдат полезни на младото подрастващо поколение особено с ниво 0, което непременно иска да бъде ФЬЕШЪН!
Седя си аз на кея на Лом и си чопля семки. Спохождат ме странни мисли.
Първо - защо езеро? То си е река и не коя да е, а - Дунав! Следя си емисията на програма "Христо Ботев" "Нивото на реката в сантиметри" и изведнъж - о, ужас!!! Във Видин няма вода! Не може да бъде ... не може, ама е факт! Тия чичовци, дето са правили тая игра, поне да бяха прочели, че много преди галите да населят земите им, тая река си е минавала през Видин! Или да бяха разгърнали поне един атлас... ама нейсе.
Обзавели града с гора напук на всички играещи. ОК де - ще го понесем някак. Виж на Лом водата уцелили, та сега сме извор на интелекта.
Погледът ми се спира на двама рибари, метнали въдиците си в едно квадратче. За да няма сърдити, ще ги нарочим от Монтана (не оная в Щатите ) и Червен Бряг (не това, което идва на някои веднъж месечно, а може и да не дойде). Гледат разсеяно, нашите хора, насам-натам, но нито за миг не изпускат от поглед плувката на другия. В един момент стана адски интересно - и двете плувки пощуряха. Теглят те и от водата се подава страхотен рибок. Един, но закачен и на двете въдици. Страхотен, защото за всеки рибар би било гордост да се снима с него и да разтяга ръце докъдето може, за да покаже размерите - като рибока, които се канеше да улови - Cacafuego - за спраФка Видинския форум "Как се лови риба". Ами сега? Как да я делят? На всеки е нужна рибка. По едно време тоя от Монтана вика: Дай си теглим по едно спарче и който ОХ-не губи рибата. Другия помисли малко и се съгласи. Метнаха ези-тура и честта да се доказва се падна на този от Монтана. Запретна човекът ръкави и се захвана здраво за работа. А вторият стиска зъби и мълчи - инат. Голям инат! Мина доста време и настана моментът за смяна на ролите. Този, дето беше в неизгодна позиция, започна да клати глава и гневно процеди:
- Ей сега ще разбереш как се прави това...
Явно доста спортна злоба беше събрал човекът и както беше застанал на стартова позиция, първият го погледна, после погледна рибата и отново забоде поглед в лицето на "опонента" си. Усмихна се кротко и каза:
- Виж какво, вземи я... аз... риба не ям...
Събра си такъмите и отпраши по пътя за Монтана, защото имал нива за работене...
Такааа... това беше първото и заобикалящата го действителност.
Втората мисъл, която ми мина, бе вследствие на това, че кесията ми е пак и отново празна ( Марлоу пасти да яде ).... Купуваш, продаваш, работиш, работят ти ... и всичко се върти в кръг. Хм... и какво? То тук не е като в Империята - влизаш, оглеждаш се, изплющваш някого в обхват x10 или ако няма, гледаш долна граница на обхват х2 или х3. Като се приберат "веселите мародери", ти носят парици много и почваш да се чудиш за какво да ги ползваш. А тук какво? Мизерия... нема и дрехи... само някакви препаски сложили и слава Богу! Щото ако бяха ни оставили без... НС-БОП можеше закрие сайта поради порнографски оттенък.
И в този ред на мислието какво ми мина през главата. Днес чух една жена да казва на друга:
“Ако не ми бяха заети ръцете – щях да ти покажа какво ми се случи снощи!”
Е, на мен ръцете така и така са ми свободни – ще взема да ви разкажа за нещо, което ужасно, ужасно, ама УЖАСНО ме дразни!
Това е последният кулинарен писък (ама наистина писък) на кухненския персАнал на всяка такована родна така наречена пицария!
Едно от най-модерните явления ТУК И СЕГА е такованата пица на парче!
Привнесено от всмърдяните на гранясало улици на Турция и Гърция, явлението “пица на парче” светкавично се превърна в хит за вечно гладния българин!
В бързината да “сгъне” нещо на цена от лев – лев и двайсет, жертвата така и не забелязва от какво точно се състои кулинарното извращение: полу-сурова подметка от тесто, украсена с три кръгчета от стар кренвирш, 4 люспи чушка и няколко пръски кетчуп за цвят… Този боклук ни се продава като “Пица с шунка и гъби”! А представяте ли си какво има в калцонето, което е затворено… Аз си представям какво НЯМА. Ето какво: няма кашкавал, няма шунка, няма гъби, няма домати, няма подправки и най-важното - няма смисъл!
Човек остава с надеждата, че след като изяде това подобие на повръщано, отнякъде ще излезе Влади Въргала и ще каже: “Вие станахте жертва на Сладко отмъщение!” Но не би!
Очевидно вече и пицата, както и Демокрацията, я продават само на парче, като и в двете, в това вече сме сигурни - не слагат достатъчно салам!
Уважаеми пицо-производители!
Всички вие, дето си вадите парчетата на улицата!
Не страдам от излишен педи-РАСИЗЪМ ( за сведение на цензурата това е няколко педи расизъм ), но искам да ви кажа следното:
Да мислиш със задника си не е срамно, срамно е когато това ти доставя удоволствие!
А бе, защо ги четете тия щуротии? Хайде бегом по нивите, че да не дойде Оная с Косата (оная не е тая, дето ходи при стилист Капанов за прическа - друга е! ).
... И за сведение на Pafko ще му изпея нещо в стил Мюзик-Айдъл:
"Свинята съм ти заклала ... " - да не си мисли, че само чопля семки...
... а бе вий още ли четете ?!?
Уоти /Wtf/
Да ви е сладка пицата
НАСТРОЕНИЯ ОТ ХАНА
След критиката към Jah , същият реши да компенсира бармана и му даде 20 чар за деня. В момента барманът е литнал по жени и не може да върже два реда на кръст Smile
Както в книгите на Пратчет , а и не само неговите, любимото занимание на боговете е да си правят майтап с хората. Е, и нас не ни подмина - великите Богове на кралствата дадоха поле на хората да развихрят страстите!
Хората се насочват към Хана , влизат с каубойски шут (да не забравя да ремонтирам вратата) , "Барман - сипи една бира" , "Какво стана с проклетото ядене , как така тези проклети богове ще спрат проклетия пазар и проклетата каручка с царевица за пуканки не може да стигне до проклетия хан!" (с малко фантазия може да замените "проклетия" с други думи като се започне от ".........." мине се през "#!?!%#+?%" и се стигне до "биииииип").
Добре, че има бира - все пак е доказано, че бирата си е баничка с капачка!
За всеобща радост характерът на Боговете е доста променлив и в един момент , късно вечерта, когато хората, порядъчно почерпени, обмисляха щурма на Свещенната планина (по модел на бунтовете - разбира се) , Великите решиха, че тази игра им е писнала и се отказаха от нея .
Препълнената ("добрата" , "хубавата" и т.н.) каручка паркира благополучно до задния вход на Хана. С помощта на хората разтоварихме стоката (ей то вярно си беше много - ако трябваше сам да разтоварвам...) и... както е типично за хората - започнаха да се майтапят с неволята и с думи като "коколест" , "кожест" , "умиращ"....
Всичко е добре, когато завършва добре .... само искам да кажа:
Този, който откачи големия полюлей, висящ от тавана, да дойде да го закачим обратно - сам не мога!!!
Дзвер
Докоснат от боговете
Дългосрочна прогноза от един самопровъзгласил се синоптик.
Понеделник.Кофти време.Да не се излиза от кръчмата.Ама и да не се яде, че така по- лесно се лавира в политиката.
Вторник.Продължава лошото време.Някои граждани почват да се отчайват вече.Тръгват да търсят помощ в други градове.
Сряда.Почва да се прояснява.Гражданите се обнадеждени, че може да се оправят нещата.
Четвъртък.Грее слънце.Настроението вече е много добро.Всичко върви нормално в града.Има и граждани, които вече са по - обнадеждени за развитието си - явно са намерили тънката нишка на парите.
Петък.Ден на Майстора.Ама май тук не важи това.Всички си бачкаме и хич не ни пука.
Събота.Пазарен ден.Пак ще почнат да се въртят стоки на пазара, кои за размяна на пари, кои не, ама важното е да има оборот на пари.
Неделя.Няма по- мързелив ден от него.Повечето граждани са на градския площад.Някои джапат в шадравана, други се разхождат до църквата.
Общо взето времето е преобладаващо за БИРА.А как ли е времето във Видин,че много ломчани са тръгнали за там, надявайки се да ядат месо?Успех!
Дило
Всяка държава си има история. Дойде времето, когато нашето царство ще се впише в хрониките. Драги съграждани, нека направим България известна и на другите държави в Ренесансовите кралства.
Молим всеки, който има какво да запише, да влезе във форум България - тема Архив.
Напишете нашата ИСТОРИЯ!!!
Корекции:
Охобохо
Люси
Напишете коментар / прочетете коментарите (0)
|