Скъпи Кутловски чада,
и гости на прекрасният ни град,

днес реших да пиша в рима ,
да не слушат само двама-трима,
искам всички от града,
тука да призова.
Тя идеята ми хрумна,
щот разбрах, че група остроумна,
докато чета аз от амвона,
слиза долу във салона,
и не чува що говоря,
пие вино и бърбори.
Днешната ми литургия ,
е насочена към тия ,
дето си почиват често
и си мислят, че в живота лесно,
се достига до ниво,
ама тъй не би било,
не и в Кутловския град,
да не стане за тях ад.
Джаа е казал много просто,
събота е ден почивен,
а неделята пък мирен.
Всеки иска да поспинка,
ама после да не мрънка,
че паричките му малко
и живота му пък жалко,
тъжен и самотен е.
Не че много ме разбрахте,
ама сигур щото спахте,
искам да ви призова,
да не спите през деня,
да го правите в нощта,
да си гушкате жените,
да се радвате на дните,
Оценявайте живота,
радвайте се на имота.
работете с пълна сила,
и с мъжа бъдете мила.
Кутловчани вие също,
работете и във къщи,
и обичайте жена си,
и почитайте дома си.
Само в събатата може,
да напускате семейно ложе
,и да бягате във хана
или в църквата и храма
да му пиинете едно,
но дано не ви е все едно,
че жената ви красива,
вкъщи дет е толкоз мила
и тя хукнала е в хана,
със приятели свой двама.
Скъпи мои Кутловчани,
вии бъдете призовани,
да почитате Джаа
дори и аз без да спа,
знам че правите това.
Ама Джаа кат ме натиска,
рамото ми все го стиска
и налага се да кажа,
ако трябва да накажа,
иска той да бъдем умни,
ако може и разумни,
да почитаме си бога,
а пък аз доколко мога
да се правя на съветник,
Гопе може и със вестник,
да съветвам мързеливите,
насърчавам работливите,
да порицавам аз крадливите,
поучавам страхливите,
вразумявам немарливите
и се радвам на щастливите.

Малко вино ми остана,
заповядайте по двама.
За праведните хора,
вино има за отмора.
И надявам се за вас
Кутловчани в този час,
тази проповед тъй кратка,
да не бъде само пратка,
аз я правя от сърце
и надявам се добре
да достигне тя до вас,
да усетите завчас,
че туй що искам аз
е по повелята на Джаа.


Ха сега наздраве