Добре дошли в храма на Джаа кутловски чада,
Днес проповедта ми ще бъде по-различна от досегашните, ще започна със следният анекдот:
Един проповедник постоянно говорил за прелестите на рая. Попитали го:
- Защо не говориш нищо за ада?
- Няма смисъл, ада ние всички ще го видим с очите си.
Та в този дух днес ще говорим за неуважението към духовните неща

Имахме събор на служителите на Джаа и таквизи неща научих там та чак чак расото си застъпих от изумление и без малко да се изтърся в краката на негово светейшество .

Такива ми ти работи стават по наште енории , че да ти падне шапката както му казват.

Стана един колега и се оплака:
че както си ремонтирал стола у двора , група хлапетии висели на оградата и го зяпали в ръцете. Колегата си казал бре, разумни момчета и ги попитал.
- Майсторлък ли вземате, момчета?
- Не, дядо попе, искаме да разберем как се изразяват поповете, когато вместо пирона уцелят пръстите си!

На туй ли учите децата си зевзеци да стават от малки

В същата енория се случило и следното:
Отишъл кмета при попа и му се оплакал:
- Някой ми е откраднал колелото. Какво да правя , не може ли да поговориш дядо попе с енориашите , нека ми го върне няма го наказвам, ни глобявам?
Попа го посъветвал:
- В неделя ще извъртя проповедта към повелите на Джаа. Когато стигна "не кради" огледай хората. Който си наведе главата той го е откраднал.
В понеделник попа вижда кмета си кара колелото.
- Е, как е кмете? Кой го беше откраднал?
- Не бе! Ти кат стигна до "не пожелавай жената на комшията", и се сетих къде съм го забравил…


В друга нашенска енория /няма да споменавам в коя/ са се случили още по страшни истории

Колегата забелязал, че даренията пред иконата на Майката на Джаа постоянно намаляват. Решил да провери защо и веднага след литургията се скрил зад колоната в храма. Хората постепенно се разотишли, а в храма останал само помощникът му. Той се огледал, приближил се до иконата и занареждал:
- Света Майко на Джаа, както винаги си ми давала дай ми и сега…
- Немооожеее. - провикнал се колегата зад колоната.
- Млъкни бе попе, не питам теб, питам майка ти.
Висша наглост и безбожие му казвам на туй аз.

Ам туй безпътство:
Отишъл младеж, при колегата и решил да се изповяда:
- Попе, сгреших.
- С коя, синко?
- Не мога да и кажа името.
- С жената на кмета или с жената на лекаря?
- Не, не с тях.
- А може би с жената на месаря? И с нея нашите мъже правят грешки.
- Не, и с нея не съм.
- Щом не казваш имена, няма да опростя греховете.
Младежът излязъл от църквата и приятелите му веднага го наобиколили:
- Какво стана?
- Не ми опрости греховете, но научих адреса на няколко "кандидатки”

Разказвам ви за тез истории не да се подхилвате , а да се поучите, кат идвате на изповеди да сте смирени и наистина да търсите прошка, а не евентуална възможност за натрупване на нови грехове.

Като се стигана до там да се отчитам за нашата енория срам не срам казах за виното и пушенето в църквата., добре че някой беше разказал ей тая случка, та за запалването на цигари от някои хора минах по-леко
В един манастир дошъл за няколко дни монах от друг манастир. Още след първата сутрешна молитва обаче отишъл шашнат при игумена:
- Татко игумене, каква е тая работа! Всичките ви монаси пушат по време на молитвата!
- Е, ние си имаме разрешение от Светия съвет.
- Ама как така? И ние питахме дали може да се пуши по време на молитвата и ни казаха, че не може.
- Зависи как питаш… Ние пък питахме дали може да се молим докато пушим.
Тук е мястото да ви порицая и за постоянното тършуване из църковните килери.


Тук попеса Маглина поглежда строго

Няма да казвам кои хванах да тършуват в храма у късна доба гиди пиеници с пиеници.

.Знам , че от кутловишкото шушукане по-хубаво винце няма , ама туй не значи , че трябва да слагам по 9 катинара за да не го крадете. Всяка сряда и неделя си сръбвате от него , а за сватби изкарвам и от специалното, и пак не ви стига, нивъ лий срам ??? И да не земете да се фалите , че и другите колеги току-виж изревали кат си видят опразнените килери.

Щот аз не съм кат тея попове и попеси дет кат ги питат на някоя сватба ко ще пият вино или ракия? Да казвам-и бира, ами сама ви почерпвам с манастирското отлежало , е и прекалявам само по мъничко, понякога даже хич.
Надявам се таквиз подобни истории кат горните никогаж да не ви разказвам повече ни на вас, ни да чувам от съседните енории, та да ставаме за смях.
А сега пийнете по една чашка кутловишко шушукане за здравето на вашата попеса и се разотидете поживо-поздраво.